Влада Томова - български музикант с мисия отвъд Океана

Освен певица и композитор, Влада Томова е създател на музикални формации и международни пътешествия за културен обмен. В края на февруари в рамките на фестивала Master of art тя дебютира у нас и като автор на документален филм със заглавие "Змей прелете" (A Dragon Flew Over), реализиран съвместно с фолклорния ѝ хор "Ясни гласове" (Yasna Voices) от Ню Йорк. Своеобразният филм-концерт е почит към американката Марта Форсайт – изтъкнат етномузиколог, посетила България десетки пъти от средата на 70-те години до края на миналия век, събрала и записала хиляди български народни песни в различни селища и популяризирала нашия фолклор.

Влада Томова, която счита Марта Форсайт за свой ментор, вдъхновител и близък приятел, е определяна като "българската магьосница на музикалната сцена в Ню Йорк". Завършила е едно от най-реномираните висши училища за музика в света – колежа "Бъркли" и повече от четвърт век интерпретира и разпространява български фолклор в САЩ и по света. Освен първия в Ню Йорк български женски фолклорен хор "Ясни гласове", Томова създава и проекта "Балкански приказки", в който участват елитни инструменталисти от Ню Йорк. Едноименният им дебютен албум Balkan Tales от 2009 г. е представен в целия свят. Томова е пяла с много реномирани изпълнители, канена е за проекти, театрални и телевизионни постановки. Работила е с Милчо Левиев и Теодосий Спасов. С нейната "Песничка за азбуката" много българчета по света учат кирилицата. Наричат я "един от най-вълнуващите съвременни гласове на България и звезда на музиката в САЩ". Ексклузивното интервю за Радио България, започва с въпроса какво мисли самата тя – звезда ли е?

"Това е много относително понятие" – усмихва се Влада. Случвало се е да среща артисти, които изпълват мега арени и я канят да участва в техни концерти – като белгиеца Стромае. Но не се чувства различно от тях и не се притеснява. "Това е странна за мен дума – звезда. Не мога да го окачествя. Аз се чувствам винаги много спонтанно и като себе си, а дали съм звезда - не знам дали има голямо значение".

Влада Томова живее в Америка от около 27 години. Трудно ѝ е да се определи като американка или българка: "Аз от дете съм гражданин на света. Всъщност съм наполовина от руско потекло, но съм израснала в България. В семейството ми се говореше много и на руски, учила съм в руско училище, родена съм в Крим – Украйна. От малка ме питаха: "Ти как се чувстваш – българче ли си или русначе?" и аз никога не можех да отговоря на този въпрос. Зад граница аз определено усещам българското в себе си много силно и вълнуващо. Според мен коренът е нещо, което винаги живее дълбоко в нас и дори да сме накрай света, той винаги е там. Дори понякога го усещаме много по-силно. Но мисля, че в същината си аз съм гражданин на света".

Родителите си тя определя като "музиканти и инженери". "Баща ми е бил самоук пианист. Те се запознават в Политехническия институт в Харков, където и двамата са студенти и майка ми идва с желанието да пее в групата, която баща ми ръководи. Така че и двамата са силно привързани към музиката. Майка ми изпълняваше руски романси и мечтата ѝ беше да бъде оперна певица. Тя беше тази, която наистина ме подтикна към музиката. Аз имах влечение към сцената като актриса. От малка се интересувах от театър, от пантомима, но родителите ми бяха против".

Едва петгодишна Влада е записана в експериментален клас по пиано в Музикалното училище в София. Но не издържа на натоварването, дългите часове седене пред пианото, липсата и на един свободен от свирене ден: "За мен, за моята личност това не сработи, аз се разбунтувах, започнах да бягам от часове…". Тя завършва училището при Руското (тогава на СССР) посолство и по настояване на баща си попада в Математическия факултет на Софийския университет, където… на практика не присъства. "Слава богу – не получих диплома, но нямаше и как да мога да я използвам, защото реално нищо не знаех. Към края на моето следване се създаде моят състав Free Point. Имахме участия дори по телевизията, редовни концерти в София, записахме и албум. Малко преди да започне голямата инфлация в България през 90-те години албумът беше завършен, но нямаше кой да го издаде. Тогава разбрах, че може би е добре да отида да уча в чужбина и много обичайки джаза, се насочих към колежа "Бъркли".

Интересът ѝ към българския фолклор и към жанрове като етно и уърлд мюзик първоначално е подтикнат от социалната среда.

"Попадайки в този извънредно престижен колеж за джаз и съвременна музика в САЩ – "Бъркли", аз разбрах колко малко знам за джаза всъщност. Някак си почувствах необходимостта да намеря нещо свое, да е моето нещо, с което да съм интересна. Колегите ми бяха много заинтригувани от това, че съм от България и всички мислеха че аз мога да пея "като Хора": "А, ти си от България, ти можеш да пееш като Хора!". Отговарях, че не мога да пея като Хора, защото съм един човек, не съм хор...".

Колегите ѝ от колежа наричат "Хора" записите от легендарната серия плочи "Мистерията на българските гласове" и едноименния състав, но и специфичното звучене: "Това особено звукоизвличане, мелизматиката, орнаментиката на мелодиите, наравноделните ритми… Всички ме подканваха: "Можеш ли да изпееш нещо?". И аз започнах да ровя в главата си, защото всъщност не знаех нито една песен изцяло. Сетих се за по един-два куплета на две песни, които за голяма радост изпявах на купони с колегите и всички бяха във възторг. Малко по малко започнах да си припомням и други песни и да експериментирам – да ги смесвам с джаз. В часовете по композиция използвах неравноделни ритми, орнаментика… Започнах да слушам в библиотеката на "Бъркли" (защото там има всичко) – този Хор, "Мистерията на българските гласове", който тогава предимно концертираше по света: от Япония до Рио де Жанейро… Това всъщност беше началото. А с Марта се запознах след около може би шест години. Вече бях завършила "Бъркли" и неотдавна се бях преместила в Ню Йорк. За ден се бях върнала в Бостън, за да участвам в едно събитие на българската общност и така се случи, че тя и съпругът ѝ бяха на събитието".

Приносът на Марта Форсайт за събирането и изследването на българския фолклор отдавна е известен у нас, но очевидно ролята ѝ в живота на Влада Томова е ключова, след като певицата ѝ посвещава филм.

"Всъщност за мен това навлизане към корените в началото беше наистина от любопитството на колегите ми. Но започвайки да пея тези песни, почувствах емоцията вътре в себе си – тази емоционална тяга, която не съм си представяла, че народните песни биха възбудили в мен. Желанието ми да науча повече песни се засили. Започнах да търся контакти с някои от нашите певици, за да мога да уча от някого. Защото нашето пеене е толкова различно, че можеш да се опиташ някак си да го наподобиш, обаче можеш да направиш и много грешки и да си представяш, че нещо се прави така, а то се прави по съвсем различен начин. Запознавайки се с Марта, в някакъв момент я помолих да ме насочи към хора, които биха могли да ми помогнат да науча повече, чисто технически за пеенето. Тя ме свърза с Кремена Станчева. Всъщност може би тогава вече хорът ми е бил в начална фаза, защото, премествайки се в Ню Йорк, това беше едно от първите неща, което ми се случи - този интерес и то на подчертано млади хора към това да научат наши песни".

Прочутият вече и у нас женски вокален ансамбъл Yasna Voices е сформиран в края на 2002 или началото на 2003 година. Влада Томова се премества в Ню Йорк буквално 5 – 6 месеца след падането на Кулите близнаци и дори не смята, че ще се занимава с пеене. Иска да работи в музикалната индустрия, но работа няма. "Не си спомням колко резюмета изпратих, просто беше безсмислено. Най-добрата ми приятелка тогава каза: "Влада, защо не създадеш хор?". И аз поместих обява в едно от първите онлайн приложения, където можеше да анонсираш каквото решиш. Даже го бях обявила като клас, групово занятие. Не съм си представяла, че реално това ще стане хор. Веднага се появиха десетина човека и буквално в рамките на два-три месеца съставът беше формиран – само с една обява". В следващите години "Ясни гласове" остава с непроменен състав от 9 страстно запалени по българското народно пеене дами, които не пропускат седмичната репетиция – три часа всяка неделя в дома на Влада. Първото представяне на ансамбъла пред публика е само няколко месеца след формирането на ансамбъла и в него участва самата Янка Рупкина, която до ден днешен е приятел на "Ясни гласове".

Няколко години след създаването си хорът печели субсидия от фондация, която подкрепя дейности между източна Европа и САЩ и със средствата гостува около десет дни на голямата българска певица Кремена Станчева в родното ѝ село Ковачевци. "Учихме с нея, пяхме, живяхме в Ковачевци. Беше прекрасно потапяне в българската култура за тях, а и за мен, защото аз не съм живяла особено дълго на село" – с усмивка си спомня Влада. "След това Марта ме запозна и с едни прекрасни жени от Драгиново, впоследствие и със сестри Хаджиеви от Неделино. Но Кремена Станчева беше най-важната за мен, с нея поддържахме и приятелски отношения". Влада често се обажда на Марта и за справки – например за диалектни думи, защото американката познава българските диалекти несравнимо по-добре от българката. Разговорът за Марта Форсайт, ансамбъл Yasna Voices, песните и змейовете, плановете за нови музикални и филмови проекти продължава още дълго и ще бъде представен в Радио България съвсем скоро. А на финала Влада Томова отправя към българите:

"Едно пожелание (което не знам доколко е актуално, но ми се струва, че може да бъде актуално), е да имаме самочувствие. Заминавайки в чужбина моето национално самочувствие беше извънредно ниско. После то се повдигна многократно – донякъде благодарение на това, че корените в мен проговориха и някак си успях да видя, че те са много ценни. Мисля, че националното ни самосъзнание много се е издигнало, но въпреки всичко продължава да има един оттенък, в който то или е прекалено завишено, или е прекалено занижено и някак си не можем да намерим една здрава среда, в която да се чувстваме горди от това, че сме българи и от всичко, което сме дали на света. Но пък и да не прекаляваме с това… Самочувствие, което да е стъпило на една обективна реалност, придружена и с дейност. Понякога малко се осланяме на историята си, на това какво сме били някога, но ние сме тук сега и творим! Продължаваме всеки един ден да творим. И ако вярваме в това, че с всеки един ден създаваме и надграждаме това, което са ни оставили дедите ни, бащите ни, майките ни, бабите ни… Да, имаме невероятно богатство и се радвам, че го пазим, но можем и още".