Легенда разказва история за средновековна българка и нейната вълшебна лампа

Легендата за българката Ладика и рицаря Милохнев се появява за първи път в Бохемия под името "Вълшебната лампа" в календар за 1838 година. Нейният първи издател бил скептик и не вярвал в старинността на преданието от XIII век. Мнозина историци и днес смятат, че повествованието смесва местни суеверия с всичко, което било известно в Чехия през XIX век за българската история. През 1987 г. легендата е издадена отново в Прага. Включена е в юбилейно издание от слависта проф. д-р Зденек Урбан, който посвещава цялата си научна дейност за изследване на чешко-българските връзки.

На български легендата за първи път е публикувана от професор Йордан Андреев в сп. "Епохи" през 1993 г. под заглавието "Една романтична любовна история от българското Средновековие".

Повествованието описва, как при завръщането на последния, Пети кръстоносен поход рицар от войските на унгарския крал Андраш II гостува на българско болярско семейство. При лов е тежко ранен и излекуван от дъщерята на домакина Богорис. Българката се казва Ладика. Името не е случайно и е близко по значение до старозаветната първа жена Ева – Блага. Лада и Ладика означават "добра" или "добруваща".

Според фабулата докато лекува ранения българката се влюбва в рицаря. Научавайки, че ще има дете след приласкаването, гостът бяга. С оправданието, че е уплашен от българските езически нрави Милохнев се връща в Бохемия и се жени за дъщерята на тамошен аристократ.

В духа на средновековните рицарски романи той е наказан за предателството от вълшебна лампа. Мистичният светилник чудодейно преследва рицаря и отмъщава за погубената чест и живот на Ладика. След бягството на неверния любовник българката е убита от своето семейство, заради безчестието да има дете без да е омъжена.  

Тази история отразява средновековното виждане за ролята на жената в семейството при чехите и българите. Лада е предимно покровителка на семейството. В традиционното общество властта, правото за разпореждане и взимане на решения принадлежи на мъжете, които държат меча и копието. На жената, като по-слаба в известна степен е позволено използването на различни хитрости и дори магии, за да постигане своите цели. Всяко отклонение от тези норми е потресаващо за общността и се наказва. Известен толеранс е позволен на жените – майки, съпруги и дъщери от родовитите семейства, но и там моралните закони са непоколебими. Такъв закон е и възмездието за несправедливо причинена смърт, особено когато тя е двойна – на майка и на дете.

Ако историята за Ладика ви се стори интересна, можете да я чуете в цялата ѝ пълнота разказана за Радио България от Иво Иванов.