Един български свещеник между Кьолн и Хага

Една от характерните черти на мисията на българските свещеници зад граница е тази, че освен да служат в своята основна енория, понякога се налага да поемат духовната грижа и за други български православни църковни общини или мисии. Често това са църковни общности, които се намират не просто в други градове, но и в други държави. Тези свещеници изминават стотици километри, за да осигурят редовни богослужения на български език и духовна грижа на нашите сънародници в чужбина.

Такъв е делникът и отец Николай Николов. Той живее със семейството си в Германия, свещеник е за Кьолн, Брюл и околностите им, но от една година насам всяка седмица пътува до Хага, Нидерландия. Изминава над 350 километра, отслужва богослужението, изповядва, разговаря със своите пасоми там и после поема обратно към Германия.

Общината в Хага е основана от отец Румен Калайджиев от Добринище през 2000 г. През 2009 г. там е назначен отец Йоан Манев, който 15 години служи в Хага до смъртта си през 2024 г. След кончината му българската общност в Нидерландия остава без свещеник и епархийският архиерей, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний възлага на отец Николай Николов духовната грижа за тези наши сънародници. Същевременно продължава служението му в Германия.

"Аз поех общината от една година, съвсем наскоро – казва отец Николай за подкаста "Мост на вярата" на Радио България – тъй като старият свещеник почина. Бог да го прости! Аз съм, така да се каже, най-близко – на 350 км, затова идвам тук три пъти в месеца. Гледам да идвам някой път в събота, някой път в неделя, за да може да обслужваме нуждите на православните християни в Нидерландия."

• Българската православна община "Св. Паисий Хилендарски" в Хага – част II
  
  
• Българската православна църковна община в Хага – Част I
  
  

И тези православни християни са му признателни за усилията, за жертвата, за времето, което им посвещава, за грижите. Говорят за него като за отзивчив, добър човек и свещеник, който се отнася винаги с добро към хората, изслушва ги, помага им, за всеки намира блага дума.

Отец Николай казва, че не е сам в това свое служение, а има за помощници църковните настоятели при храма "Св. Архангели Михаил и Гавриил" в Хага, които се избират измежду най-активните членове на църковната община, за да са в помощ на свещеника. Помагат и другите членове на общността, който с каквото може да е полезен.

Църковните настоятели като хора, които живеят и работят в Нидерландия от години, познават добре местното законодателство и реалностите в страната, имат познанства и сред българите, и сред местните хора и власти, но също и сред християните от другите поместни православни църкви. Те са и, един вид, посредници между живеещия в Германия отец Николай и общността. Уточняват с него деня, в който предстои да има богослужение и имат грижата и отговорността да разпространят тази информация, както и да организират предстоящ празник.

"Колкото и да е жалко или не, но хората са повечето по социалните мрежи и затова ние ги уведомяваме кога са службите по социалните мрежи или по имейли" – уточнява свещеникът.

Разсъждавайки върху предизвикателствата на нашето време и ролята на Църквата и вярата в живота на хората, отец Николай казва:

"Сами виждате, че в света без Бог е много трудно. С всичките нови неща, които се появяват: депресии, паник атаки и т.н. Хората се объркват и поради тази обърканост търсят Бога. Слава Богу!"

Той изказва съжаление, че хората често прибягват към Бога и Църквата в краен случай, след като са опитали всичко друго и са претърпели разочарование, без да си дават сметка, че Бог е нашата единствена надеждна опора и помощник. Но се радва, че в крайна сметка, по един друг начин, хората все пак стигат до Бога "и получават помощта от която имат нужда, за да се справят с проблемите, които ги съпътстват".

В българския храм в Хага, както и в други български църкви в Западна Европа, освен българи редовни посетители и членове на общността са и хора от други националности – често са  от други православни църкви, но и нидерландци от смесени бракове, които са избрали Православието за своя религия и българската общност за своя общност. Според отец Николай ги привлича любовта към Бога и онази трудно обяснима синергия с Бога, със Светия Дух, която човек чувства в православната Църква. "Това е различното. Това не може да се обясни". И той, както и другите наши свещенослужители зад граница се съобразяват с присъствието на тези наши чуждоезични братя и сестри в Христа и се старае богослужението да бъде понятно и за тях.

"В Германия, да речем, четем Евангелието и Апостола на немски и проповядвам по някой път на немски, за да достигне до колкото се може повече хора" – казва той и пояснява, че фактът, че в българския храм "идват и хора от други националности е свързан също и с това, че имаме много българи или българки със смесени бракове, и по милост Божия те успяват да приведат и партньора си към Православието, което им харесва. Когато дойдат в храма топлината, която усещат, любовта, която усещат на Светия дух просто ги привлича" – казва той.

А по отношение на онези наши сънародници, които все още не са намерили пътя към храма, отец Николай смята, че е по-добре доброволно да стигнат до неговите двери, а да не се обръщат към Бога, едва когато проблемите им станат неразрешими. "Христос по един или по друг начин всеки привежда към Себе Си. Въпросът е как ние ще Го чуем" – казва той като припомня думите на Господа: "Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" от Откровение 3:20. Пояснява, че "вратата" означава човешкото сърце, в което Бог не нахлува насила, а търпеливо очаква човек да Го покани да влезе, като ни призовава по много и различни начини, но ние не винаги можем или искаме да чуем този призив.

"Много пъти не искаме да Го чуем от гледна точка на това, че сме ангажирани с ежеседмичните си занимания. Да изкарваме пари, да работим повече, тъй като тук, в Западна Европа, всеки е дошъл да изкарва повече пари и да живее някакъв по-нормален живот Но да не забравяме, че Христос казва: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат. 6:33). Ето това трябва да ни води!" – призовава отец Николай.

Той припомня, че с Божията помощ всичко е възможно и благопожелава: "Божията любов да достигне до повече хора. Храмът да се пълни, да ни е всеки път тясно вътре, да ни е всеки път задушевно вътре. Това за един свещеник е най-голямата радост, когато храмът е пълен, когато хората се изповядват и се причестяват!".

Радва го фактът, че в храма идват и много деца, и като духовен пастир и баща на четири деца разсъждава:

"Ние сме тези, които трябва да покажем на децата накъде трябва да тръгнат, тъй като, като родители, като разумни хора, много често им говорим за това кое е вредно, кое – не, че трябва да ядат повече плодове и зеленчуци, пък не трябва да ядат сладко. Все гледаме за тяхното благо, обаче не им казваме за вечния живот, а това е много голяма грешка – че не ги водим в храма, не им казваме за Христос, не им показваме иконите, не им четем житията на светите. Ако децата се запознават от малки с тези неща, трудно биха изкривили пътя, по който ще вървят. Но едно дете, което е на 15 – 16 години и тепърва да го вкараш в храма е трудно. Не е невъзможно, разбира се, но просто за него е по-трудно да се приобщи."

Това каза отец Николай Николов и завърши разговора ни с думите: "Христос е един и същи вчера, и днес, и утре. Христос не се променя. Променяме се ние и нашите навици, нашите представи за нас самите – това, какво искаме да постигнем".