България може да играе важна роля в свързаността между Китай и Европа

Китайският парламент откри своята годишна сесия на 5 март с представянето на правителствения доклад, в който са очертани икономическите приоритети и стратегическите цели на страната за предстоящата година. Докладът разглежда ключови въпроси като технологичните иновации, демографските промени, заетостта и ролята на Китай в един все по-сложен глобален контекст.

Какво означават тези приоритети за развитието на Китай и за отношенията с Европа и държави като България? Как глобалните кризи, включително кризата в Близкия изток, биха могли да се отразят върху енергийните пазари и международната търговия?

В студиото на Радио България гостува Н.Пр. Дай Цинли – извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в България. Посланик Дай Цинли изпълнява своята мисия в София от май 2024 г., като става 21-ият посланик на Китай в България и първата жена, която заема тази длъжност.

В началото на разговора поглеждаме към актуалните параметри в икономическото развитие на индустриалния гигант на Азия, който е в началото на 15-ия си петгодишен план за развитие, включващ амбициозни цели както в икономиката, така и в образованието, науката и редица други области.

"За нас 2025 година не беше особено лесна, но въпреки това успяхме да постигнем икономически растеж от 5%, което е значително над средното световно равнище. Поради това за тази година премиерът предложи целеви растеж на БВП между 4,5% и 5%, тъй като считаме, че това е реалистична цел, съобразена както с вътрешната, така и с международната обстановка за Китай – казва посланик Дай Цинли. – В рамките на този план китайската икономика ще продължи да се развива с разумен темп, а общите разходи за научноизследователска и развойна дейност ще нарастват средно с около 7% годишно. Китай ще продължи активно да насърчава и научните иновации."

По думите ѝ, в последните пет години Китай бележи огромен растеж в сектора на електрическите превозни средства и възобновяемата енергия, като само през 2025-а производството на електромобили достига 16 милиона броя. Очаква се значително развитие в областта на възобновяемата енергия, изкуствения интелект, 5G технологиите и телекомуникациите, като всичко това ще бъде подплатено с инвестициите в образованието. Азиатската икономика отчита намаляване на въглеродните емисии с 5% на единица БВП през миналата година, като заявката е за продължаващ фокус върху климата и борбата с климатичните промени.

Макар да е втората по брой на населението държава в света (1,4 милиарда души) Китай вече се сблъсква с демографски проблеми, характерни за далеч по-малки държави в Европа, като България – застаряващо население и спад на раждаемостта. Какви политики се предвиждат за справяне с тези демографски тенденции?

"В момента Китай се сблъсква с подобно явление, каквото наблюдаваме и в някои други страни от Източна Азия – много млади хора не желаят да сключват брак, а ако го направят, често не искат да имат деца. Основната причина са житейските и икономическите трудности – натискът на ежедневието, на пазара на труда и високите разходи за отглеждане на деца. Затова правителството предприема различни мерки – например удължаване на майчинството и предоставяне на финансови стимули за семейства с второ дете. Например те могат да получават месечно около 300 юана (36.49 EUR) за второто дете. Обсъждат се и допълнителни стимули – повече платени отпуски и други мерки, които да насърчат младите хора да имат повече деца. Политиката за безплатни инвитро процедури беше въведена преди две-три години и беше много важна стъпка – помогна на много семейства да имат деца."

Каква е позицията на Китай в днешната сложна геополитическа обстановка – как държавата определя своята роля за поддържане на международната стабилност?

"Нашата позиция относно събитията в Близкия изток е много ясна. Ние сме силно обезпокоени не само от огромната човешка цена, която е ужасяваща, но и от икономическите последици. Вече виждаме рязко покачване на цените на петрола, а както знаете, Китай е силно зависим от вноса на петрол. Но още по-важно е, че наблюдаваме все по-сериозни последици за международния ред, изграден след Втората световна война. По-рано тази година, на Мюнхенската конференция по сигурността, европейските представители изразиха тревога, че този международен ред е под натиск да бъде разрушен. Събитията около Иран показват, че това разрушаване продължава и дори се задълбочава, защото виждаме ситуация, в която силата се превръща в право и светът постепенно се връща към "закона на джунглата".

Китай, разбира се, ще се стреми да помогне за посредничество в ситуацията. Нашият специален пратеник за Близкия изток скоро ще посети региона, за да започне нов кръг дипломатически консултации. Китайският външен министър Ван И проведе телефонни разговори с осем външни министри от региона и от Европа. Вярвам, че дипломацията трябва да получи шанс. Тя действа бавно, но сигурно. Докато използването на сила може да изглежда като бързо решение, но то винаги създава повече проблеми, отколкото може да разреши."

Би ли могла нестабилността в Близкия изток да повлияе върху световните морски маршрути и доставките на китайски стоки за Европа?

"Смятам, че тази ситуация ще засегне всички. Около 13% от петрола на Китай идва от Иран. Освен това значителна част от нашите доставки идват от други държави от Персийския залив и преминават през Ормузкия проток.

Ние ясно заявихме както пред Иран, така и пред страните в региона, че се надяваме протокът да остане отворен и безопасен за международното корабоплаване и за енергийната търговия. Ще видим как евентуално затваряне на протока би се отразило на енергийните пазари, но Китай ще трябва активно да се адаптира към ситуацията."

Целият свят очаква посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Китай в края на този месец. Какви са Вашите прогнози?

"Това ще бъде много важна среща на върха – отношенията между Китай и Съединените щати са едни от най-значимите в света и до голяма степен ще определят развитието на XXI век.

Китай никога не е имал намерение да поеме глобалното лидерство от САЩ. Нашият основен приоритет е да осигурим по-добър живот за нашите 1,4 милиарда граждани. Многократно сме заявявали пред САЩ, че нямаме амбиция да изместим тяхното присъствие и роля на хегемон в Азиатско-тихоокеанския регион.

В същото време от американска страна възходът на Китай често се разглежда в негативна светлина. Ние вярваме, че комуникацията е от изключителна важност, за да се избегнат недоразумения и да се засили сътрудничеството между двете страни, което е ключово за целия свят.

Двамата лидери със сигурност ще обсъдят редица въпроси, включително търговските мита, които оказват влияние върху световната икономика. Преди срещата търговските екипи на двете страни ще проведат разговори в Европа, за да уточнят допълнителни детайли.

Със сигурност въпросът за Тайван също ще бъде сред основните теми от китайска страна. Ние ще настояваме САЩ да ограничат подкрепата си за сепаратистки сили на острова, тъй като подобна подкрепа би могла да доведе до много опасна ситуация в Тайванския проток."

Очаквате ли кризата в Близкия изток да бъдe разрешенa до посещението на президента на САЩ в Китай?

"Честно казано, много е трудно да се каже. Дори ако се вслушаме в изявленията на самата американска администрация, те не дават ясна времева индикация кога би могъл да приключи този конфликт. Затова трябва внимателно да следим развитието на ситуацията. Но на този етап е много трудно да се правят прогнози. Очевидно много зависи от решенията на Съединените щати."

Как виждате развитието на икономическите и търговските отношения между Китай и Европа в настоящата глобална среда?

"Партньорството между Китай и Европейския съюз е изключително важно. ЕС е нашият водещ търговски партньор и основен партньор в процеса на модернизацията на Китай. Ние винаги сме подхождали към отношенията си с ЕС от дългосрочна и стратегическа перспектива. Китай е и една от малкото големи държави в света, които открито подкрепят европейската интеграция и стратегическата автономия на Европейския съюз. Имаме големи очаквания за развитието на нашите търговско-икономически отношения.

Поддържаме много силни връзки с ЕС – не само с водещите държави, но и с всички останали страни. Дори в Централна и Източна Европа поставяме сериозен акцент върху икономическото си сътрудничество.

Преди няколко дни китайският външен министър Ван И отбеляза, че търговията между Китай и ЕС – както със стоки, така и с услуги – вече е достигнала около един трилион щатски долара годишно. Представете си колко мащабен е обменът между нас. Ето защо залогът в това партньорство е огромен, ако отношенията се развият в неблагоприятна посока.

В същото време трябва да отбележа, че сме обезпокоени от нарастващите протекционистки тенденции в Европейския съюз. Разбира се, ние уважаваме тяхната автономия. Ако ЕС реши да провежда политика на "намаляване на риска" в икономическата сфера, това е негово решение. Но когато тази политика е насочена към Китай в редица области, това започва да буди тревога. Например ЕС въведе антисубсидийни мита върху китайските електромобили, макар че по този въпрос вече има известен напредък и диалогът продължава.

Наскоро ЕК представи и нови законодателни инициативи – като Закона за ускоряване на индустрията и изменения в законодателството за киберсигурността. Тези мерки могат да въведат значителни ограничения и задължителни изисквания към китайските инвестиции в региона, както и към сътрудничеството с китайски доставчици – не само в областта на телекомуникациите, но и в 18 стратегически сектора, включително 5G технологии, полупроводници, автоматизирано управление на автомобили и възобновяема енергия.

Ние разглеждаме това като сериозно предизвикателство. Китайското Министерство на търговията вече изрази своята позиция. Бихме искали да продължим диалога с Европейския съюз и да подчертаем, че политиката на "намаляване на риска" също носи своите рискове, а липсата на сътрудничество е най-големият риск. Ето защо се надяваме на повече и наистина откровен диалог между Китай и ЕС."

Как бихте описали сегашното равнище на икономическо сътрудничество между Китай и България? Кои сектори в България привличат най-голям интерес от страна на китайските инвеститори?

"България беше втората държава в света, която призна нов Китай. Поради това България винаги заема специално място – не само във външната политика на Китай, но и в нашите мисли и сърца. Ние високо ценим това традиционно приятелство.

В същото време през последните години наблюдаваме, че това традиционно приятелство не винаги се превръща в конкретно сътрудничество, особено в сравнение с някои съседни на България държави и други страни от Европейския съюз. В редица области сътрудничеството между Китай и България изостава.

Разбира се, ние проявяваме интерес към различни сфери. Китайски компании вече са инвестирали в българското селско стопанство, в производството на автомобилни части, във възобновяемата енергия – особено в соларни мощности – както и в индустриалното производство. Сътрудничеството с българските партньори в тези области се развива добре. Но истината е, че бихме могли да имаме още много подобни успешни проекти. Затова трябва да проучим повече възможности.

Ние също така приветстваме увеличаването на вноса на български селскостопански продукти в Китай. България има отлични вина, продукти от маслодайната роза и много други земеделски стоки, които биха били много подходящи за китайския пазар. Работим активно за улесняване на процедурите за внос на български продукти.

Освен това България има потенциал да играе важна роля в свързаността между Китай и Европа чрез своите пристанища и железопътна инфраструктура. Засега обаче страната все още не е използвала напълно това свое стратегическо положение спрямо Китай. Бихме искали да проучим по-детайлно и тази възможност.

Българското правителство и българските компании също приветстват китайските инвестиции, което е много положително. Но е необходим засилен диалог, за да се уточни какви точно инвестиции биха били най-подходящи за България. В тази област все още има нужда от повече разговори. Очакваме с интерес да работим както със сегашното служебно правителство, така и с бъдещото редовно правителство, за да обсъдим тези въпроси и да придвижим напред конкретни проекти за сътрудничество."

Има ли планове за сътрудничество в областта на изкуствения интелект и високите технологии? Вероятно сте запозната с дейността и постиженията на българския институт INSAIT.

"Да, с удивление установих, че там работят повече от десет китайски изследователи и студенти, което вече показва задълбочаващо се сътрудничество.

Директорът на института ни показа графика с всички китайски университети, с които работят. Става дума за около 15–20 университета.

Смятам, че съществува голям потенциал не само в областта на изкуствения интелект, където България е сред водещите страни в Централна и Източна Европа, но и в други високотехнологични сфери. Ние внимателно наблюдаваме тези възможности и насърчаваме китайските компании да идват в България.

Всъщност всяка година повече от 200 китайски компании посещават страната. Основното предизвикателство обаче е да превърнем потенциала и възможностите в реални проекти."

Китайски език и култура се преподават в няколко български университета, а курсове по китайски език вече се появяват и в училищата. Нараства ли интересът сред младите хора в България към изучаването на китайски език?

"Да, определено. Смятам, че младото поколение в България проявява все по-голям интерес към случващото се в Китай.

Много училища и родители се обръщат към нас с желание да се въведе курс по китайски език, което е много окуражаващо.

В България има два института "Конфуций" – в София и във Велико Търново – които вършат отлична работа. В момента те работят с близо 100 училища, в които се предлагат курсове по китайски език.

Всяка година се провеждат и състезания, в които учениците участват много активно. Ние сме много щастливи да виждаме тази нарастваща тенденция. Помолих колегите си да се опитат да привлекат повече китайски преподаватели в България, за да може обучението по китайски език да се разшири в повече градове и училища.

Радваме се и на обмена във висшето образование. Съществуват много партньорства между университети, а дори има и съвместен кампус между китайски и български университети. Ние насърчаваме подобни инициативи.

Миналата година например група от 29 ръководители на китайски университети – ректори и заместник-ректори – посетиха България, за да участват в образователен форум. Тази година подготвяме представяне на китайското висше образование в България, за да покажем възможностите за обучение в Китай.

В нашето посолство също има стипендии и се надяваме повече млади хора да кандидатстват за обучение в Китай. Насърчаваме и университетите, които предлагат курсове по китайски език, и с удоволствие ще оказваме подкрепа, когато е възможно."

Културният обмен е важен мост между нашите две страни. Много българи посетиха събития по повод Китайската нова година. Можем ли да очакваме и тази година празнуването на традиционния Фестивал на драконовите лодки? През 2025 г. той се проведе в Русе на река Дунав.

"Да, така е. А през 2024 г. фестивалът се състоя в София, на езерото Панчарево, и беше изключително успешен.

Тази година водим разговори с две или три различни български общини, за да видим коя би могла да бъде домакин на събитието. Когато посещавам различни български градове, забелязвам, че много от тях имат богат културен календар с множество събития, които се радват на голям интерес от страна на местните жители.

Фестивалът на драконовите лодки е едно от събитията, които се приемат много добре от публиката. Затова насърчавам българските общини да се включват в организирането му. Бихме искали повече българи да се запознаят с този спорт.

Днес това вече е глобален спорт, а не само традиционно китайско занимание. Той се практикува в много страни по света. Благодарни сме на общините Русе и София за тяхната подкрепа и се надяваме да работим и с други български общини.

През 2026 година предстоят много инициативи в България, свързани с азиатската култура.

"Китайският културен център в София организира всяка година поне 200 събития – някои по-малки, други по-мащабни. Двата института „Конфуций“ също провеждат множество културни дейности – посочи посланикът. – През юни ще се проведе и Азиатски фестивал, организиран от посолството на Индонезия в България, в който Китай също ще участва. Планираме и други културни прояви, както и инициативи за насърчаване на туризма. За българските граждани, притежаващи обикновени паспорти, е въведен 30-дневен безвизов режим за посещение в Китай. Надяваме се това да насърчи повече българи да пътуват до Китай като туристи.

Също толкова важно е да насърчим и повече китайски туристи да посетят България и да открият вашата красива страна. Така че тази година календарът ни е изпълнен с много инициативи."

Вижте още:

• Членството в Шенген и еврозоната разширява точките на сближаване между България и Китай