Колекцията на ван Бейлен – крачка към музей на ръчно тъкания български килим

Килим от XVII век, изтъкан в Чипровци с много багри и шарки от типа "Бакамски" – "Гарибалда", е открит след тригодишно търсене в гр. Арбанаси, в близост до Велико Търново. Бил е собственост на поп Михайлов от малкия град и е пазен като семейна реликва в дома на неговите наследници. Вероятно това е един от най-старите килими, съхранени в България, а сега е част от колекцията на нидерландеца Якоб ван Бейлен. Създадената от него  фондация "Български килим" цели да запознава българите, у нас и по света, с нематериалното културно наследство, запазено чрез цветовете, орнаментите и тъканите на старите български килими. Най-старият запазен килим, както и още няколко ценни образци, носещи почерка на старите майсторки-тъкачки,  г-н ван Бейлен показа на специално събитие в Националния етнографски музей на Института за етнография и фолклористика към БАН.

Колекцията от стари български килими на нидерландеца, който от години живее в България, надхвърля 1000 екземпляра – от различни етнографски области, дори тези, които днес са извън пределите на страната. Част от образците ще бъдат анализирани, датирани и за първи път ще бъдат изследвани за произход от специалистите в Етнографския институт на БАН. Подписан беше и договор за изследване, регистрация и оценка на 81 килима от на колекцията на Якоб ван Бейлен. След подробно проучване представителната извадка от килимите може да бъде официално регистрирана като "колекция с културна стойност" – това е необходима стъпка, за да бъде създаден музей на ръчно тъкания български килим.

• Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими

Освен уникалния чипровски килим от XVIIвек, в своя разказ за килимите Якоб ван Бейлен представи още четири автентични образци от Пирот, Чипровци, Котел и Делиормана, датирани от XVIII и XIX в. Те са били откупени от него от колекции във Флорида, Хонконг, Австралия и съответно върнати в България.

"Трудно е да се експонират толкова много килими, но за изложбите винаги съм правил селекция според концепцията и публиката, която идва – сподели колекционерът пред Радио Българя. – Не искам само да сложа килимите, а искам да кажа нещо чрез тях. И всеки път е различно. Но да, първата ми изложба в чужбина беше в Париж – в Български културен център. Където има българска общност интересът е много голям. Конкретно работим сега за представяне на част от килимите в Нидерландия и може би в Полша, в Българския културен център през тази година. Има интерес към  българския килим и в Китай, и в Япония, затова ще ги покажем и там. Изложбите по света са насочени главно за чуждестранна публика – килимът да е като визитна картичка от България, каквито са изпълненията на българските певци и хорове на турнета в чужбина." 

Във Велико Търново, в хана "Хаджи Николи", има постоянна изложба на килими от колекцията на Якоб ван Бейлен. "Очакваме есента да направим голяма изложба в залите на музея "Учредително събрание" във Велико Търново, а ще има и голяма изложба в Пловдив" – разкрива програмата на фондация "Български килим" нейният секретар Калоян Янков:

"Правим изложби и участваме в изложби, за да можем да представим килимите, защото идеята е не като колекционери да ги завием и да стоят някъде по складовете, а обратното – да бъдат на вниманието на хората, да бъдат достъпни. Защото те са изключително красиви, носят изключителната енергията на майсторите, които са ги тъкали. Пътят към създаването на специален музей е много дълъг, така че ние вървим стъпка по стъпка към този етап, търсим сграда, очакваме в някакъв смисъл помощ от държава или община, за да можем да разположим колекцията. Такъв тип сътрудничество е от полза и за държавните институции, и за местната власт, тъй като ще привлече голямо количество туристи, хора, любители на килимите, които ще отидат във Велико Търново, или в друг град, където е колекцията. Колекцията в момента се съхранява във Велико Търново, където живее Якоб. Човек трябва да види този сбор от килими, за да разбере какъв ген притежава българският народ. Каква чувство за естетика, за красота, за хармония са имали хората, които са правили това изкуство. Това са много красиви образци и трябва да се гордеем като българи, че имаме такива занаяти и културни ценности."

Директорът на Етнографски институт с музей към БАН доц. Мила Маева открои огромната работа, която Якоб ван Бейлен е свършил по отношение на издирването и идентифицирането образците от колекцията. "Мисля, че в България, хора като него, които са отдадени на каузата да издирват и съхраняват българското културно наследство, са много важни, независимо че и днес имаме достатъчно изследователи в институтите" – посочи тя пред Радио България:

"С отворените граници той има възможност да пътува, да се среща с различни колекционери и наистина да върне в страната забравени екземпляри, за които ние като изследователи дори малко знаем. Самата идея да се подреди музей на българския килим е много хубава. България има подобен музей в Сливен, но той е повече за индустриалното производство, докато за традиционното българско килимарство, килимът, който традиционно е познат в българските земи още от 17-18 век, е нещо, което не е показвано досега. Ние като Институт можем да помогнем с идентификацията на културните ценности на тези килими. Това е дълъг процес, в който колегите ще се запознаят с историята на килима, ще направят анализи, сравнения, ще сравнят с това, което ние имаме в нашите зали, за да можем да решим кои от тях са истина културна ценност. Колегите ще имат възможност и да популяризират в научните среди тази колекция. За мен чипровските килими са особено ценни, заради самата техника, която се използва при тъкането. Те са по-цветни и по-ярки в червената гама.  Има една лекота в тяхната изработка, визията им носи една радост на душата и светлина, която килимите от този край излъчват. Често пъти хората, които идват от Чипровци, свързват своята идентичност с производството на килими. При моите теренни проучвания в Англия работих с българите там, и една жена от Чипровци ми подари един малък чипровски килим като символ на нейната връзка с родината. Така че, българите, където и да са по света, носят своята локална идентичност, в случая килимите."

Днес в страната ни са останали не повече от 50 майсторки на килими, които продължават традицията най-вече в Котел, Чипровци, Сливен, София. Този занаят замира и тъкмо затова той-трябва да бъде добре проучен, описан и съхранен, за да не изчезнат завинаги тайните на старите български майстори по багренето на влакната и вплитането на нишките. Това е една от задачите, с които се е заел и преселникът от Нидерландия. С негова помощ българите научаваме много за килимарската традиция и факта, че това е бил най-добре застъпеният български занаят още във времето преди Освобождението. За красивите български килими разказва в трудовете си и пътешественикът Феликс Каниц, който пътува в по Дунава през 60-те години на XIX век. Надежда, че интересът към старите български килими никога няма да изчезне, дава и фактът, че големи колекционери от Европа и Азия познават и търсят специфичните модели и багри от България, а цената на един уникален ръчно тъкан стар килим надхвърля 10 хил. долара.