Сигурност или пропуснати ползи – как българите управляват парите си

"Имаме стабилна банкова система, достъп до европейските пазари и работещи финансови инструменти, но не ги използваме достатъчно" – такава е диагнозата на настоящата икономическа ситуация в България, снета от Жак Семизов, двукратен носител на наградата "Еврика" за постижения в областта на икономиката и одитор на три от най-големите банки у нас, а в момента работи в сферата на търговията с недвижими имоти. 

"Ако погледнем данните на БНБ, ще видим че българският банков сектор е много добре  позициониран в Еврозоната – има висока капиталова адекватност, силна ликвидност и банки, поддържащи значителни буфери от средства; а кредитният рейтинг на страната е в средния диапазон – "BBB+". България определено се възприема като дисциплинирана и предвидима инвестиционна дестинация, а това е добре за финансирането както на държавата, така и на бизнеса и домакинствата" – анализира той в интервю за Радио България, посветено на финансовата грамотност, бизнеса в България и възможностите за инвестиции.

Според младия анализатор е въпрос на време инвеститорите да обърнат поглед към страната ни. Що се отнася до отделните граждани – в условията на проинфлационна среда, провокирана от глобални геополитически кризи, е нужно да се насочим към финансовите пазари като инструмент за диверсификация на собствените ни портфейли. "Всеки от нас е част от търговията в световен мащаб, даже и да не го осъзнава", пояснява младият специалист и подчертава, че проблемът не е в липсата на възможности, а в народопсихологията, която се формира от  историческите събития, но определя инвестиционните решения на отделната личност. "Обществото ни е претърпяло много финансови сътресения и не малко политически кризи, така че доверието ни в активите се изгражда изключително трудно", обяснява Семизов, и допълва:  

"Българинът е традиционно по-консервативен и предпочита сигурността. Най-разпознаваемите  активи у нас са банковите депозити, недвижимите имоти и отчасти златото. Наблюдаваме обаче един много интересен парадокс:  най- сигурните решения, като влагането на парични средства в недвижими имоти и депозити, често се оказват доста рискови  в дългосрочен мащаб, особено в среда с  висока инфлация. В такива моменти парите ни направо губят стойност!  Причината е в лихвите по депозитите у нас, а и в недвижимите имоти, които не са безрискови активи – зависят от пазара, лихвените проценти и демографското им положение в страната. Тук именно се проявява ролята на финансовите пазари!" 

Жак Семизов цитира данни на Комисията за финансов надзор, според които активите в инвестиционните фондове в България значително нарастват, което е знак, че има промяна в поведението на българския инвеститор, макар и бавна. Но също така и обърна внимание, че основният процент инвеститори са младите хора, които обаче са по-рискови и често влизат на финансовите пазари с ентусиазъм, желание за бързо забогатяване и липса на знания, а това води и до сериозни грешки. По-възрастните поколения, за съжаление, също управляват финансите си на хазартен принцип, а причините са някъде между народопсихологията и липсата на финансова грамотност, убеден е младият специалист:  

"Не искам да цитирам статистики, но според множество международни изследвания, включително на ОИСР, нивото на финансова грамотност в България е доста под средното за ЕС.  Резултатите показват, че значителна част от българите изпитват затруднения с много базови концепции, като инфлация, възвръщаемост, финансов риск, диверсификация и т.н. Голяма част от нас не харчат парите си разумно, не инвестират, не планират дългосрочно и не използват финансови инструменти – т.е. всичко това, което би подобрило живота на всеки един от нас" 

Липсата на  финансова грамотност винаги води до изоставане на личната доходност, а и до зависимост от само един доход. Затова е необходимо да се търсят дългосрочни решения за смяна на модела, като се започне от образованието:  

"Моето мнение е, че не трябва финансовата грамотност да бъде отделна дисциплина, а по-скоро да се изграждат начини на мислене. Във века на тежките информационни потоци  все по-често забелязвам, че младите хора трудно обработват критична информация. Мисля, че финансовото образование трябва да започва колкото се може по- рано, но без да се  обременява със сложни финансови модели, а по-скоро да се наблегне на примерите от реалния живот – как работят парите, спестяването и кредитирането, как се взимат решения и как се управлява рискът на ежедневна база."  

Пример в това направление са страните с развити икономики, в които все повече домакинства участват в капиталовите пазари и получават сериозна диверсификация на доходите си:

"Няма какво да спорим, линията е абсолютно праволинейна –  по-високата финансова грамотност носи със себе си изявена гражданска позиция, а това неминуемо води до подобряване на стандарта на живот и социалната среда в страната. България не страда от липса на възможности, а по-скоро от неизползване на наличните! Имаме стабилна банкова система, достъп до европейските пазари и разнообразни финансови механизми; следващата стъпка е по-скоро от областта на културата – да започнем да мислим по-дългосрочно, с по- малка жажда за бързо забогатяване, по-информирано, по-любознателно и по- уверено! И ако трябва да обобщим: финансовата свобода не започва с повече пари, а с по-добри решения и осъзнатост!"