Оперната прима Надя Стефанов: "Най-красивите гласове идват от България!"

В началото на юли германската оперна певица Надя Стефанов беше в морската столица на България, за да изпълни ролята на Зиглинде в премиерата "Вагнер Гала", спектакъл на Варненската опера с откъси от "Валкюра", режисиран от Вера Немирова, в който участваха елитни европейски солисти, дирижирани от Светослав Борисов.

Стефанов е родена през 70-те години на миналия век в Карлмарксщат (днес Кемниц – Саксония), в семейството на германска учителка и българския тенор Стефан Стефанов, направил забележителна кариера на оперните сцени в Германия. На 11-годишна възраст Надя започва да пее в детския хор на Операта в родния си град. Няколко години по-късно записи на една от най-големите оперни звезди на ХХ век – Рената Ското, я провокират да мечтае за кариерата на оперна певица. Първият ѝ вокален педагог е баща ѝ. Следва Хоровото студио на Дрезденската опера, където Надя Стефанов е обучавана от българката Нели (Недялка) Айлъкова (12.07.1935 - 08.08.2026) – талантлива певица и педагог, изявявала се на сцените на Берлинската държавна опера, Дрезденската опера и Операта в Грац. Надя изучава пеене и музикално-теоретични дисциплини в Дрезденския музикален университет, където завършва и майсторски клас по камерна музика при професор Юрген Хартфийл. Лауреат на конкурси в Берлин и Цюрих, тя става солистка на оперните театри в Ерфурт, Пфорцхайм и Бремен. Гостува в Дуисбург, Щутгарт, Берлин и Бон, прави записи в Дрезден. В началото на кариерата си пее мецосопранови партии, след 2012 г. се пренасочва към сопранов репертоар.

През 2014 г. Надя Стефанов става солистка на Държавния театър в Майнц, където изпълнява главните партии в "Медея" на Керубини, "Норма" на Белини, "Манон Леско" и "Тоска" на Пучини, както и ролята на Мадам Лидоан в "Диалози на кармелитките" на Пуленк. Изявите ѝ в Грац и Франкфурт са високо оценени от критиката, отбелязала блясъка и подвижността на гласа ѝ, звучащ уверено дори в най-тихите динамики. Специалистите са единодушни в похвалите си за изключителното ѝ превъплъщение в ролята на Юдит от "Замъкът на херцога Синята брада" на Барток. В пресата споменават и дълбоко затрогващите ѝ интерпретации на песни от Брамс. В съвсем кратък фрагмент от "Вагнер Гала" във Варна, публикуван в социалните мрежи от екипа на Варненската опера, Зиглинде на Надя Стефанов е впечатляваща! Гласът е красив и мощен, но още по-забележителни са невероятната прецизност на звукоизвличането и кристалната чистота на интонацията. Специално за Радио България дни след тази изява певицата споделя:

"Премиерата мина много добре и съм много щастлива, че публиката беше толкова доволна. Не е лесно да се изпълнява Вагнер в България, а "Валкюра" беше представена за първи път във Варна. Хората отчасти свързват музиката на Вагнер с германския манталитет и не са толкова отворени към нея. Но мисля, че успяхме да ги ентусиазираме за тази премиера и това е много хубаво… С времето и обстоятелствата, които имахме, съм много удовлетворена".

Любовта ѝ към Варна започва от детството: "Като дете бях почти всяко лято там за ваканциите, защото баща ми – Стефан Стефанов, е от Варна. Прекарвахме много време в къщата, където се е родил. За мен споменът за Варна е само хубав, бях дете и летата бяха прекрасни. През 2005 г. бях отново във Варна, но след това не съм идвала повече. Сега беше първото ми завръщане след 21 години. Когато бях малка често ходехме в Летния театър и баща ми винаги казваше, че иска един ден аз да пея там. И аз също го исках! Сега това стана реалност…".

Тенорът Стефан Стефанов е имал рядък глас, определян в Германия като  Heldentenor (на немски "героичен тенор" – мощен теноров глас с тъмен, богат и метален тембър, голям обем и издръжливост, особено подходящ за трудните Вагнерови роли – бел. авт.). Днес в родината си той е почти неизвестен. През 2024-та се навършиха 100 години от рождението му. Започва пътя си в музиката с контрабас, но получава диплома във Висшия институт за физическа култура в София. Паралелно взима частни уроци по пеене. През 1957 г. дебютира на сцената на Държавния музикален театър в София. След прослушване пред музикалния директор на Операта в Ерфурт е ангажиран и оттам започва кариерата му в Германия. През 1964 г. заминава за Кемниц (по онова време Карлмарксщат), а пред 1967-а се премества в Бон, столицата на Западна Германия. За да бъде по-близо до семейството си, което е в Кемниц, се връща в Източна Германия и до началото на 80-те години на ХХ век пее в много театри там. Сред успешните му роли са Едгардо от "Лучия ди Ламермур", Флорестан от "Фиделио", Лоенгрин и Танхойзер от едноименните опери, Валтер от "Нюрнбергските майстори певци", Радамес от "Аида", Манрико от "Трубадур", Каварадоси от "Тоска". През 1968 и 1969 година Стефан Стефанов няколко пъти гостува в Софийската опера, тези спектакли са записани от екип на БНР и са запазени в архивите ни. Но дали е пял в България след това дъщеря му Надя Стефанов не знае. През 70-те и 80-те години на ХХ век е идвал в България със семейството си всяко лято и не е имал проблеми с тогавашния режим.

"Аз съм най-малкото му дете – разказва Надя. "Той искаше и сестра ми да стане оперна певица и започна с нея, но тя не прояви интерес. А аз имах интерес и затова отидох в детския хор на Операта в Кемниц. След това, когато бях около 17-годишна той започна да ме обучава. После отидох в Дрезден и работих с българската певица Недялка Айлъкова. Тя пя дълго в Дрезденската опера, мисля, че никога не е пяла в България... Живееше в Грац, беше омъжена там. Сега е на около 90 години и живее със сина си в България, близо до София. Отдавна спря да пее и да преподава, но беше много успешна... Пяла е много в Дюселдорф, в Дрезден. Била е много близка приятелка с Маргарита Лилова… После Лилова отива във Виена, а тя – в Берлин". (Маргарита Лилова и Нели Айлъкова се познават от деца като участници в прочутия хор "Бодра смяна". В момента на разговора с Надя Стефанов Нели Айлъкова беше все още жива, почина на 8 август 2026 г. малко след като е навършила 91 години – бел. авт.).

Репертоарът на Надя Стефанов е обширен и разнообразен – от Монтеверди до Лигети, от Моцарт и Вагнер до оперети на Йохан Щраус. В началото на кариерата си, когато е мецосопран, мечтае за ролята на Композитора от "Ариадна на Наксос" на Рихард Щраус. Не я получава, затова пък като сопран изпява главната партия – Ариадна, представена преди година във Варшава.

Успешният преход от мецосопран към сопран е известен феномен, но все пак рядко явление в оперния свят. Така започва кариерата на легендарната Мария Калас. Надя Стефанов счита, че може би никога не е била мецосопран, но в Германия често педагозите класифицират като такива гласове млади драматични сопрани с много плътен и тъмен среден регистър. "Може би винаги съм била сопран, но пях мецосопранов репертоар до около 2012 г. Пях във всички опери на Росини и Моцарт, в "Кавалерът на розата" и много други, но в един момент реших да се променя, защото чувствах, че това е правилното. Например, сега пея Маршалката в "Кавалерът на розата", а вече съм пяла самия Кавалер (Октавиан).

Забавно е да се върна в оперите, където съм била мецосопран, за да пея сега сопрановите роли. Както в "Идоменей" – пях Идаманте, а сега пея Електра. Хубаво е и не е чак толкова различно. Сега подготвям Елза от "Лоенгрин". Премиерата е през октомври в Майнц. А точно преди да дойда във Варна направих Алис Форд от "Фалстаф"… Манон Леско съм пяла в две постановки. Много обичам тази роля, тя е любимата ми от Пучини. Вече пея и Тоска. Пях я с Вера Немирова в Бремен – това беше дебютът ми като сопран". 

Певицата и режисьорката са приятелки: "Познаваме се от началото на нашите кариери. Когато учех в Дрезден, работих с нея в първата ѝ продукция. Беше преди около 30 години. След това не се виждахме дълго време, а после се срещнахме отново в Бремен за "Тоска". Поддържахме връзка, която сега се развива".

• Вера Немирова: "Бих искала да сложа България на пиедестала, който е заслужила" 

Надя Стефанов би искала да пее още на българска сцена, на първо място немска музика – например партията на Агата от "Вълшебният стрелец" на Вебер, както и Електра от "Идоменей", която много харесва. "За мен това не е въпрос на държава, знаете – сцената си е сцена. Но разбира се, българите имат много хубави гласове. Знам, че най-красивите гласове идват от България. Някой ми гоказа отдавна и това е вярно – гласовете са много красиви. И разбира се, те обичат да пеят италианския репертоар, така че няма нужда някой да идва отнякъде, за да го прави…". А какво мисли за колегите си от Варненската опера – оркестъра, хора, солистите? Сравними ли са с колегите ѝ от чужбина?

"Трудно ми е да кажа. Защото Вагнер беше там за първи път. Разбира се, колегите от чужбина имат опит… Във всяка професия е така – когато имаш опит, си крачка напред. Например Йорданка Дерилова има голям опит с Вагнер и тя е като всички от чужбина. Дори и българка (може би чувате в текста, че немският не е родният ѝ език), но тя има формата на много добра певица за този репертоар. По-младите колеги – например Валкюрите, трябва да научат повече неща, но се справиха много добре, въпреки малкия опит, който имат с Вагнер. Той не е лесен. Хората си мислят, че Вагнер трябва да се пее различно, но всъщност не е така. Разбира се, добре е, когато знаеш езика. Ако не знаеш езика, тогава имаш две неща, с които да се справиш – пеенето и чуждия език. Но начинът на пеене не е толкова различен... Вагнер никога не е искал това, което става днес – хората да крещят много и да разрушават гласовете си, това не е необходимо. Оркестрите в чужбина понякога обичат да свирят силно и гръмко. И затова взимат гласове, които са много силни… тази тенденция не е добра. Така че за мен беше много приятно да видя оркестър като този във Варна – те нямат никакъв опит… Но понякога е много добре този репертоар да се пее в страни, където нямат много опит". 

Надя Стефанов познава много български музиканти в Германия и счита, че "вършат добра работа". Сигурна е в качествата на българските си колеги и споменава съвместна изява в Германия с великолепния тенор Мартин Илиев – един от най-ярките солисти на Софийската опера: "Пях Зиглинде, той беше Зигмунд и беше много добър, немският му беше отличен и наистина ми хареса да изпълнявам с него тази "Валкюра"... Обичам да пея с него, качеството е високо. Затова бих казала на чужденците: "Отидете в Софийската опера, отидете във Варненската опера! Ще откриете много добро качество". Сигурна съм, че и в италианския репертоар е така… Разбира се, всеки има дефицити и ние трябва да се учим. Когато отидеш в немски театър и слушаш италианска опера... понякога бих казала: по-добре не! Случва се италианци да отидат на опера в Германия и да не могат да разберат нито дума от италианския език на немските певци. Всички имаме и добри и лоши страни... Но е много мило от страна на Вера, че се опитва да донесе немска музика във Варна – това е мисия! Както чух, догодина може би ще поставят цялата "Валкюра". Би било хубаво, защото сега хората вече я познават... Разбира се, ще има някой, който не приема Вагнер, но в Германия е същото. Има много германци, които считат Вагнер за "твърде тежък". Но трябва да си отворен за това". 

България за Надя Стефанов е лято, Варна, Черно море, хубавите плодове, ароматите... След 20-годишно отсъствие е била изненадана от Варна: "Много е хубаво. Животът не е толкова стресиращ, колкото се усеща в западната част на Европа... Хареса ми начинът на живот... Но понякога българите са прекалено негативни. Когато например имат свое мнение, е много трудно да го променят. И може би понякога са твърде мързеливи за някои неща, например когато видиш някои улици или пътища... Но това е манталитет. Знам го отдавна от баща ми, а между него и майка ми – германката, имаше много конфликти, но комбинацията от българин и германец е много добра!"

На финала Надя Стефанов с удоволствие пожелава на аудиторията ни "Всичко хубаво!" – на чист български език.