"Реквием" на Александър Йосифов – апотеоз на любовта с гласа на Лили Иванова

"Реквием" по текст на Йордан Милев е първата песен на композитора Александър Йосифов в репертоара на безспорния символ на българската попмузика – Лили Иванова. Срещата с Йосифов е една от най-важните в живота и творчеството на примата на родната популярна сцена, която години по-късно ще нарече този автор "един от най-големите аристократи в българската музика". Йосифов е едва на 27, Лили е с около година по-възрастна, но точно тогава – в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, започва бляскавият ѝ възход. Това е времето, в което Лили Иванова – най-големият поп изпълнител на България за всички времена, изгражда своя репертоар изцяло от песни на български автори. През цялата си кариера след това тя пее само на български език (с много малки изключения), издигайки в култ българската поезия. Творческото партньорство между нея и Александър Йосифов е плодотворно, той започва да пише песни специално за Лили, а тя печели престижни международни награди с тях.

Йордан Милев е автор на текста и на хита "Адажио", който носи на Лили и на композитора Ангел Заберски най-голямата награда –"Златният ключ" на интервизионния фестивал през 1966 г. в Братислава. Творец с широки литературни и културни интереси – поет, писател, преводач и журналист, Милев е роден през 1933 г. в малко село в Северозападна България. Завършва журналистика в Софийския университет и специализира източни култури в Ташкент, Техеран, Делхи и Манила. Работи като редактор във вестници, списания и в БНР, по-късно заема ръководни длъжности в литературното издателство "Народна младеж". Автор е на десетки поетични сборници, книги за деца и пътеписи, а произведенията му са преведени на повече от 15 езика, сред които арабски, хинди и фарси.

Голям е приносът му в преводите на български език на източни поети като класиците на Узбекистан от ХХ век Гафур Гулям и Зулфия Исроилова, легендарните персийски автори Хафез, Омар Хайям, Фирдоуси и Саади, както и на санскритския сборник "Панчатантра". Задълбоченото вникване в източните култури и литературни традиции дава отражение и върху собственото му доста своеобразно поетично мислене. Ярък пример е изборът на заглавие като "Реквием" за стихотворение, възпяващо любовта. Любовта в Реквиема на Милев "ще бъде векове безсмъртна, но само веднъж – жива". "Баща ми ценеше българските поети, поддържаше лични приятелства с много от тях, те му подаряваха свои стихосбирки и той винаги е композирал песни единствено по написана поезия" – казва през 2025 г. в специално интервю за Радио България дъщерята на Александър Йосифов – Боряна. В същото интервю тя обръща внимание върху високите критерии, които и Лили Иванова като интерпретатор, и Александър Йосифов като композитор винаги са имали към текста на една песен.

Специфичната образност, музикалният ритъм, елегичното звучене, философията, метафорите – всичко, което думите в даден поетичен текст носят като изящна словесност, но и като послание, е било обект на особено внимание на музикантите. Чувствителността към словото е една от причините творческото сътрудничество между певица и композитор да е толкова забележително. Десетилетия след създаването си "Реквием" получава нов живот. Последната ѝ версия е включена в албума на Лили Иванова "Поетът" от 2014 г. Тази песен и днес има място както в артистичния свят на изпълнителката, така и сред Образците на българската музикална култура.