Българските фермери очакват държавата да им помогне с пазарите

Земеделците в България настояват за по-високи изкупни цени и цялостна държавна стратегия за развитие на земеделието в страната. Според тях липсата на държавна политика и неразрешените казуси със стоковите тържища заплашват оцеляването на бранша. Недостатъчните пазари и блокираният износ изведоха производителите на плодове и зеленчуци на протест. Производители на праскови от сливенския край настояха за промени в Закона за браншовите организации и посочиха, че секторът от години работи на загуба. По думите им, изкупните цени, около 37 евроцента за килограм, не са променяни от десетилетие и на практика за тях е по-изгодно да изхвърлят част от реколтата, отколкото да я пуснат на пазара.

"То е парадоксално – хем имаме малко производство в България и по-голям внос на плодове и зеленчуци (до 80% вече се изчислява), хем когато все пак има български плодове, няма пазар за тях. Но всъщност двете неща са свързани – реално пазарът е зает от вноса" – така коментира ситуацията пред БНР Николай Генов от "Хранкооп", кооператив обединяващ производители и потребители на чиста храна. – И дори и по-малко продукция да произвеждаме, когато годината е добра за определени неща, както сега е за прасковите (то и домати в момента има в по-големи количества), просто те нямат пазар за тях" – пояснява той в разговор с Добринка Добрева от програма "Хоризонт":

"Държавата може да помогне на производителите чрез създаване на повече пазари – реални пазари, каквито са фермерските пазари, които набират все пак скорост, въпреки всички трудности и липсата на регулация и отношение на държавата към тях. На фермерските пазари производителите, които са там, вече си реализират продукцията и на справедлива цена за тях. Докато тези, които нямат достъп до такива пазари, в момента страдат точно от изкупните цени. Според мен не трябва толкова контрол, а създаване на повече възможности."

Доколко кооперативите са решение на този проблем, наистина ли производителите стават по-конкурентоспособни по този начин?

"Да. Ние от 15 години работим вече с може би над 100 производители. Тези, които са с нас в кооперацията, това са около 40–50 производители – те са устойчиви, имат лоялни клиенти, които са обединени около тях, точно нашите членове на кооператива. И това е един модел, който се развива и на Запад от над 20. Нарича се Community Supported Agriculture, което на български означава, че общността подкрепя земеделието. Общност, тъй като вече се е изменила цялостната структура на пазара – повечето потребители са в големите градове, а пък производството е в селата. Затова се създават кооперативи в големите градове, които изкупуват продукция на производители от селата. В това отношение пак трябва да има някакъв вид насърчаване или нещо, с което държавата да помага. Бих казал, че по-скоро се получава обратното. Вече има неформални кооперативи в България, има и формални, каквито сме ние, но повечето са неформални – те биват разглеждани като нещо вредно, лошо, като спекула, едва ли не като нерегулирана продажба на храна."

От думите на Николай Генов става ясно, че вместо подкрепа, малките фермерски пазари и кооперативи често се сблъскват с административен натиск. Държавните институции понякога ги гледат с подозрение – като източник на риск или спекула. От друга страна кооперативите са вероятно най-добрият вариант за малките български произвдители да предлагат продукцията си в големите търговски вериги у нас, без да е притиснат да продава на безценица на прекупвачи.

"Всъщност това, което наблюдаваме е, че когато производителят работи за пазара, той си регулира производството – т.е. когато има реален пазар, ти спрямо него сееш, спрямо него планираш каква продукция очакваш. Дори нашите производители (в кооператива) вече изкарват по три-четири реколти от едно място, от квадрат по метър, и всичко си продават, нямат такива излишъци, за които да страдат, че не се реализират, и това е начинът. Има може би около 12–13 организации в страната, които правят фермерски пазари, има и кооперативи. Тоест това трябва да се разгледа от държавниците – да вникнат малко по-надълбоко в тези наши модели, които в момента изглеждат дребни и може би държавниците смятат, че не биха свършили работа за цялата страна, но всъщност аз смятам, че ние сме зародишът на нещо, което може да се възпроизведе многократно в цялата страна и всъщност повече производители да страдат по-малко, когато имат продукция."

Интервю: Добринка Добрева, програма"Хоризонт" на БНР