Александра Албазини за любовта към българския и мечтата за магистратура в София

От 17 години италианката Александра Албазини работи като преводач в Европейската комисия в Брюксел. Разказва, че още в детството се запалила по ученето на чужди езици, за да може чрез тях да опознава нови светове, култури и народи. Тази й страст я превръща в истински лингвофил. Днес Александра владее отлично седем езика – италиански, английски, френски, испански, немски, словенски и руски език, а от четири години учи и български. Вече го говори добре, макар и с лек акцент.

"Още правя много грешки. Уча български език онлайн с преподавателка, която живее в България, в София. Знам руски и словенски език, и обичам славянския свят. Интересна ми е културата, животът, какво мислят българите, кои са те, как живеят. Интересни са ми книгите и искам да науча езика, за да мога да чета български книги. Чета съвременна литература – Георги Господинов. Сега чета двата тома "Задочни репортажи" на Георги Марков", споделя г-жа Албазини.

Казва, че е идвала три пъти в България, за да посещава на живо курсове по български език. В бъдеще планира да се включи в магистърска програма в Софийския университет "Св. Климент Охридски", за да задълбочи лингвистичните си познания по съвременен български език.

"За този семестър не успях, може би следващия ще успея. Много е трудно, защото искат всички документи да са преведени и да са с апостил", обяснява тя.

Как близките и приятелите на Александра Албазини се отнасят към нейната страст да научи добре български, който не е сред популярните езици?

"Моите приятели и познати казват, че това е лудост", споделя с усмивка полиглотът. А дали и в бъдеще ще остане ценност това да се учат чужди езици?

"Не знам как утре ще мислят младите хора. За мен е много интересно и важно да разбирам какво мислят и какво говорят другите хора, различните народи, какво пишат. И както казва Ф.М. Достоевски: "Красотата ще спаси света!", обобщава Александра Албазини.

Споделя, че работата на преводач в Европейската комисия й харесва, защото там има възможност да слуша всички езици. Не одобрява това, че напоследък в европейските институции се говори предимно на английски език. Има, разбира се, много трудности и предизвикателства:

"Никога не знаеш какво ще говори изказващият се. Понякога говорят много бързо и за преводача е трудно – едновременно да мислиш, да превеждаш и да говориш. Техническата терминология е истинско предизвикателство при срещи на живо, затова преводачът трябва да се подготвя всеки ден", обяснява италианката.

С усмивка Александра Албазини признава, че понякога се случва да допуска грешки в превода, но уточнява, че те не са значителни, дори често не се забелязват, защото работата в преводаческата кабина е екипна и ако неволно сгреши, колегите й помагат бързо да се коригира.

Как дигитализацията и изкуственият интелект променят работата на преводача? Възможно ли е в бъдеще ИИ да замени живия преводач?

"Аз не използвам изкуствения интелект, защото не ми харесва. Още се опитвам да работя без него. Ако се прави превод с изкуствен интелект, преводачът след това трябва да го провери. Не вярвам изкуственият интелект да замени изцяло човека, защото естественият интелект е много комплексен – не са само думите, но четенето, слушането, всичко е там вътре", обяснява Александра Албазини.