Димитър Пасков открива лек за детски паралич и спасява милиони деца по света

В разгара на пандемията от полиомиелит, върлуваща през 50-те години на миналия век, един български лекар получава напътствие свише, което ще спаси децата от осакатяващата ги за цял живот болест. Според разпространената история той забелязва внезапно подобрение в състоянието на момиче, изпило чашата с вода на болничното си шкафче с натопени в нея блатни кокичета. Така от "случайността" се ражда идея, която ще осъществи прелом в лечението на детския паралич благодарение на лекарството "Нивалин".   

Историята на забележителния български лекар Димитър Пасков започва през 1914 г. (18 октомври) в село Горно Броди до днешния гръцки град Серес. След края на Първата световна война Егейска Македония остава извън пределите на България и семейството му – наред със стотици хиляди бежанци, решава да се пресели в София.

През 1940 г. Димитър Пасков завършва Медицинския факултет на Софийския университет и става лекар в село Бяга. Четири години по-късно той се озовава на фронта, за да облекчава болките на ранените българи, където получава признанието "Общ любимец на войници и офицери, оказващ помощ на всекиго и имащ добра дума за всеки". След края на Втората световна война, избирайки пътя на науката, той се отправя към Ленинград с амбицията да постави съвременни основи на българската експериментална фармакологична школа. Там той общува с народни лечители и работи със специалисти в областта на медицината, които извършват изследвания върху животни и растения.

След завръщането си ученият оглавява Катедрата по фармакология във Висшия медицински институт в София. Познаването на билковото богатство у нас, което, по думите му, отстъпва единствено на лековитите растения в Хималаите, ще му помогне през 1956 г. да направи своето велико откритие. Той екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, наречен галантамин. Изолирана в чист вид, тя получава името "Нивалин".

"От олио, подправено с машинно масло, заболях и ослепях. Ходих във Виена, Брюксел и Лондон да търся лек, но без резултат. Чух, че в България има професор, който лекува слепота като моята с помощта на лекарство, получено от кокиче. Дойдох в България сляпа и се върнах прогледнала с двете очи. Три думи няма да забравя: кокиче, нивалин, Пасков", пише в дневника си французойката Марсела Гьотц.

Докато по цял свят лекарството получава заслужено признание, помагайки на милиони болни деца, у нас се завихря грозна кампания срещу Димитър Пасков. Той бива обвинен в плагиатство от "великата съветска наука" – вероятно под съветски натиск, за да остане откритието съветска интелектуална собственост. И макар акад. Сергей Аничков, при когото българският учен защитава докторат, да признава заслугите му за откритието на лекарството, последва серия от репресии. Димитър Пасков е уволнен като ръководител в Института по експериментална медицина, акад. Атанас Малеев, брат на съпругата на комунистичския диктатор Тодор Живков, се обявява против удостояването му със званието "Лауреат на Димитровска награда" – под негов натиск откривателят на "Нивалина" подава оставка и от Висшия медицински институт и до своята смърт работи в Базата за внедряване и развитие към най- голямата българска публична фармацевтична компания.

Междувременно човекът, станал обект на завист и интриги в собствената си страна, бива признат като безспорен откривател на българското лекарство "Нивалин", създадено изцяло с българска суровина, и печели международна популярност и награди. През 1961 г. френската телевизия излъчва филм за българския учен и неговия медикамент. Канен е и да изнася лекции в Сорбоната. Година по-късно университетът в Болоня отпечатва първия труд на Димитър Пасков "Фармакология и клинично приложение на нивалина". Малко по-късно той издава монография, преведена на италиански и на руски език, в която подробно разказва за своето откритие и служи като образцов учебник по експериментална фармакология. Безспорно най-голямото признание за българския учен е международната награда за постижения в науката "Еньо", която му е присъдена в Неапол и има стойността на медицински "Оскар".

Димитър Пасков си тръгва от нашия свят през 1986 г., завещавайки на човечеството актуално до днес лекарство, помагащо и при церебрална парализа, деменция, неврологични заболявания, които засягат централната и периферната нервна система. Оставя също 120 труда в областта на фармакологията, учебник за лекари и студенти, 20 изобретения, редица лечебни препарати на основата на нивалина. Изцерените му се отплащат с благодарност и дори в пресата се появява информация за новородено дете на име Нивалина.

Избраният за "Личност на столетието" от жителите на град Пещера учен бива изпратен с море от кокичета – хиляди хора му устройват уханен път от нежното цвете, с чиято сила той успява да излекува милиони деца по света.