Витоша – природата на крачка от българската столица

Витоша – планината, чийто силует се извисява над София, е сред любимите места за отдих от суетата на големия град и един от символите на столицата ни. Неслучайно нейното име носи един от централните софийски булеварди. Ориентиран към Витоша, той визуално свързва историческия център на града с планината. Въпреки урбанистичната експанзия, витошкият хребет все още упорито наднича между сградите от различни точки на града.

"От Витоша по-високо нема", казват шопите. Но на практика с най-високата си точка – Черни връх (2290 м), това е четвъртата по височина планина в България след Рила, Пирин и Стара планина. На нейна територия през 1934 г. е обявен първият у нас и на Балканите национален парк – "Витоша" (днес природен парк), обхващащ понастоящем територия от 27 079 ха.

Витоша може да се похвали с любопитна геоложка история, природни феномени, богато биоразнообразие и възможности за туризъм и спорт през четирите сезона. Повече интересни подробности за планината ще узнаем от Сава Попсавов, главен експерт "Доброволци и развитие на доброволчеството", и Антон Димитров, специалист "Туризъм" от Дирекцията на Природен парк "Витоша".

Като за начало Сава Попсавов ни връща назад, в далечното минало, когато се е зараждала планината с нейния специфичен профил:

"Витоша е придобила днешния си облик през кватернера. Това е последният геоложки период, в който продължаваме да живеем и в момента. Той е започнал преди над 2,5 милиона години. Преди около милион години, Витоша е оформила сегашния си облик. Ако се върнем още по-назад в геоложкото минало, може да се каже, че тя се е появила в море през палеозойската ера, което е заливало цялата Софийска област и околните полета. С течение на милиони години се е издигнала Витоша с характерния си облик, който я отличава от другите ни познати планини – с куполообразната си форма. Тя е млада планина от геоложка гледна точка и няма характерните ясно изразени речни долини, които виждаме в Рило-родопския масив, в Пирин, в другите наши планини."

Част от най-разпознаваемите витошки пейзажи са каменните реки.

"Каменните реки са неправилно наричани от хората, които ходят на Витоша, "морени". Всъщност те не са морени, тъй като морени се получават в резултат на ледникова дейност, а за Витоша е доказано, че няма ясно изразена ледникова дейност. Няма ги характерните циркусни езера и циркуси, каквито виждаме в другите високи планини, най-вече в Рила и Пирин. Самите камъни са големи сиенитни блокове, които се дължат на сферичното изветряване при постоянното въздействие на ерозията и течащите води за огромни периоди от време – обяснява Сава Попсавов. – Най-добре познати са каменните реки в долината на Владайската река, характерно място са Златните мостове, или Голямата грамада, както е старото име – топонимът, даден от местното население. Но, разбира се, има и на много други места, както от северната, така и от южната страна на Витоша – по Бистришка и Янчовска река, Матница."

• На разходка до Черни връх

Сред най-популярните дестинации в планината са също Черни връх и Боянският водопад. За любителите на усамотението сред природата по-привлекателни са югоизточните и югозападните склонове на Витоша, които са най-малко посещавани поради не толкова развитата инфраструктура.

Друг интересен обект в планината е пещерата "Духлата", която доскоро се смяташе за най-дългата пещера в България, впечатляваща със скалните си образувания (през 2022 г. тя е изпреварена от Колкина дупка край Своге, която продължава да се проучва). Тя обаче е достъпна само за организирани посещения на спелеолози.

"Също така трябва да споменем карстовия извор "Живата вода", който е уникален не само за Витоша, но и за България", разказва Сава Попсавов:

"Представлява една система, естествено оформена като сифон. Специфичното е, че се пълни един резервоар, който постепенно се оттича. Когато човек стигне до извора, може да види, че тече вода или че няма никаква вода. Когато водата се източи, минава известно време, докато се напълни естественият каптаж, така да го наречем образно. След това водата наново потича. Всякакви легенди има за това нещо. Още през XVII в. османският пътешественик Евлия Челеби описва този феномен като "чешмата на щастието". Там е изграден чучур във формата на глава на дракон или крокодил, не може да бъде точно определено. Няма достатъчно доказателства кой и кога я е поставил. Според една от легендите, може да се определи доколко човек е грешен, когато за първи път се изправи пред въпросната глава на извора, според това дали водата тече или не тече."

Природният парк се радва на популярност и сред любителите на адреналина.

"Витоша предлага много повече от класическа разходка", категоричен е Антон Димитров:

"Близостта ѝ до София я прави едно от най-удобните места за спорт на открито през цялата година. През топлите месеци най-популярните активности са планинското колоездене, планинското бягане, ориентирането и скалното катерене (основно в района на Комините). За любителите на по-дългите изпитания Витоша е домакин на емблематичното състезание за планинско бягане и колоездене "Витоша 100". Планината предлага възможности и за парапланеризъм. През зимата привлича любители на ските, сноуборда, а при подходящи условия – и на ски туринга и други форми на планински зимен туризъм."

• Разходка по снежните пътеки на Витоша

Но колкото по-достъпна и популярна е една защитена природна територия, толкова по-важен става въпросът за нейното опазване. Каква е ролята на Дирекцията на Природен парк "Витоша" и туристическата общност за съхраняването на природата и биоразнообразието ѝ? Ето какво отговаря на този въпрос Сава Попсавов:

"Дирекцията на парка повече от 10-15 години работи по различни проекти за възстановяване и поддържане на биологичното разнообразие, парковата инфраструктура и туристическата маркировка, която освен за безопасността на посетителите на парка, помага и за това, да можем да съхраним природата. Апелираме към посетителите да спазват маркираните пътеки, да не практикуват офроуд или други такива спортове, които предизвикват ерозия, унищожаване на ценни растителни видове и плашат животинския свят. В двата резервата, които се намират на територията на парка – "Бистришко бранище" и "Торфено бранище", по закон е забранено движението извън маркираните пътеки. Аз вече 15 години организирам доброволчески инициативи на територията на парка. С помощта на доброволците събираме боклуци, реновираме парковата инфраструктура", казва Сава Попсавов, като с благодарност подчертава, че туристическата общност проявява голям интерес към този тип дейност.

• България в снимки: Спиращи дъха гледки от Черни връх

Освен масовия туризъм, друго сериозно предизвикателство са климатичните промени. Как се отразяват те на Витоша и има ли последствия, които туристите вече могат да забележат с очите си?

"Снежната покривка определено се задържа за много по-кратко и границата ѝ е много по-висока. Като говорим за традиционните ски спускания, започнали преди стотина години, те са били от Черни връх до Драгалевци, Княжево, Бояна, буквално долу до самото населено място. Днес това вече е невъзможно. Също така има и едно сенчесто място, известно със специфичната си преспа, така се казва и местността – "Пряспата" (между върховете Голям и Малък резен). Снегът там се фирнова и е имало много години, когато той се е застъпвал с новия сезон, а ако не, поне до края на август се е наблюдавал от София. А сега докъм края на май-юни вече е стопен този сняг. Наблюдава се също засушаване по каптажи, съхнене на определени дървесни видове (не говоря за съхненето от корояда) – дъбовите и боровите култури. Доколко е видимо това за масовия турист, това е друга тема. Но, общо взето, тук се говори, че на Витоша велотуризмът заменя ските като масов спорт. Причината е най-вече, че зимите не са каквито са били", споделя в заключение Сава Попсавов, главен експерт "Доброволци и развитие на доброволчеството".

Вижте също:

• Велотрасе "Витошко лале" – ново предизвикателство за планинските колоездачи

• Водеща италианска платформа за пътуване горещо препоръчва София през есента

• Борисовата градина – любимо място за отмора на софиянци

• Есенна София през погледа на двама французи