По-малко стигма и повече подкрепа към психичното здраве у нас

Обществените нагласи към психичното здраве в България отново се променят в посока на по-голяма подкрепа и по-малко предразсъдъци. Това показва третата вълна на национално проучване на социологическа агенция "Мяра", проведено по поръчка на фондация "Кожа - платформа за психично здраве". 53,7% от анкетираните очакват човек, който сподели, че има психично разстройство, да получи помощ от околните.

През 2023 г. мнозинството е очаквало той да бъде отбягван. Намалява и делът на хората, които смятат, че е срамно да се посещава психиатър. В същото време повече от половината анкетирани разпознават професионалната помощ като най-доброто решение при психичен или емоционален проблем.

Петкова посочва, че изследването се провежда за трети път - първата вълна е от 2020 г., белязана от пандемията от Ковид-19 и свързаното с нея по-голямо значение, което обществото отдава тогава на психичното здраве. Втората вълна, от 2023 година, регистрира обратна тенденция - по-голям консерватизъм, самозатваряне и свиване на обществената разпознаваемост на темата.

Настоящото изследване, проведено в началото на септември сред 801 души, показва връщане към нивата на видимост, значимост и толерантност, отчетени през 2020 година.

По думите на Петкова все още е рано да се каже дали става дума за трайно връщане към нагласите отпреди няколко години, за начало на устойчив ръст на толерантността, или просто за привикване на обществото със средата, в която живее - отговорът, смята тя, ще стане по-ясен след провеждането на следваща вълна от изследването.

Петкова онагледява промяната с няколко базови индикатора. На въпроса дали респондентите познават хора с леки форми на психични разстройства, 37,7% отговарят утвърдително тази година, спрямо около 32% през 2023 година и около 40% през 2020 година.

При избор между твърденията, че околните биха отбегнали човек, признал психично разстройство, или биха му помогнали, 54% от анкетираните тази година избират втория отговор - спрямо около 42% през 2023 година, разлика от близо 10 пункта за три години. Подобна тенденция се наблюдава и по по-провокативни индикатори.

Делът на съгласните с твърдението, че е срамно да се ходи на психиатър, пада до около 12% тази година, спрямо близо 20% през 2023 година. Съгласните, че не е нормално мъжете да плачат, намаляват до около 20%. На въпрос какво стои зад тази промяна, Петкова подчертава, че са нужни по-задълбочени изследвания, за да се прецени доколко стигмата около психичните разстройства реално е преодоляна.

Анализът на данните сочи, че ръстът на несигурността в обществото - икономическа, социална, здравна и политическа - през последните години е допринесъл за самозатваряне след пандемията, докато настоящото връщане към по-отворени нагласи може да е резултат от привикване към тази несигурност или от нарастваща нужда от толерантност именно заради нея.

Над 90% от анкетираните приемат, че посещението при психолог понякога е необходимост, а 65,3% посочват специалиста като най-добрия избор при психичен или емоционален проблем.

Петкова потвърждава, че тези данни отразяват реална готовност за търсене на помощ, а не само склонност да бъде препоръчвана на другите - ръст се наблюдава и по отношение на доверието към специализирана помощ за деца.

По темата за зависимостите Петкова отбелязва по-сложна картина. Зависимостта от наркотици и хазарт се възприема като най-трудно преодолима, докато зависимостта от храна се смята за по-лесно преодолима - разлика, която според нея отразява неосъзнаване на определени зависимости като реален проблем в същата степен като други.

По-голямата част от респондентите виждат зависимостите като заболяване, а не просто като въпрос на воля - тенденция, устойчива и в трите вълни на изследването. Около една трета от анкетираните тази година все пак смятат, че на зависимите им липсва достатъчно воля да се откажат.

Петкова посочва, че и тук се наблюдава разлика от около 10 пункта спрямо предходните години в посока на по-голямо разбиране на зависимостта като заболяване, но подчертава, че толерантността остава неравномерна в зависимост от конкретния вид зависимост - най-тежко възприемани остават зависимостите от наркотици, вероятно заради засиления обществен дебат по темата, докато зависимости като тази от храна остават по-нормализирани в обществото.

Чуйте повече в интервюто на Катя Василева.