Хамид Хошсияр: Има океани от кръв между иранците и Ислямската република

Хамид Хошсияр е политически затворник от Иран, който успява да избяга от режима на аятоласите и от 2017 г. живее в България. За Ислямската република той казва, че се ръководи от два основни принципа: да се съхрани режимът и да се разпространи идеологията. По думите му война в Иран се води отдавна – на хората срещу управлението. Той коментира информацията, че върховният лидер Али Хаменей, който загина в първия ден от военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, е бил заменен от сина си – Моджтаба:

Иранците чакат бомбардировачите да приключат с тази история. Но за нас режимът е режим. Без значение кой идва или кой си отива – идеологията и системата са същите и те убиват безмерно много хора. Има океани от кръв между иранците и Ислямската република. Смяната на един човек, не може да промени това.

Какво знаете за Моджтаба Хаменей? Познат ли е на хората в Иран?

Иранците знаят неговото име и, че притежава власт – задкулисно. Но той много рядко се е появявал, може би само няколко пъти сме виждали негова снимка. Ние знаем, че този човек притежава голяма власт, особено след като баща му започна да му вменява различни отговорности. Направи го, за да е сигурен, че когато умре, властта ще остане за сина му и всичко ще се запази в семейството. Информацията за Моджтаба е много оскъдна – никога не е давал интервюта, никога не се е появявал публично, дори и на тържества.

Какво е отношението на хората в Иран към тази война?

Въпросът е каква друга възможност имат хорат. Иранците преминаха през всички възможни начини: те гласуваха за промяна, те бойкотираха избори за промяната, протестираха и загиваха, използваха социалните мрежи.  Пробваха всичко и се провалиха. Разбраха, чене могат да се борят с този режим, защото той има огромна подкрепа – включително и политическа. По света никой не се интересува какво се случва в Иран. На практика това е причината да се води тази война. Имаше много други възможности, но те бяха пропиляни или не бяха осъществени навреме. Всичко това принуждава иранците да приемат тази война.

Имате ли някаква надежда за страната си?

Да и ще ви кажа защо. Може би Съединените щати ще подкрепят някои личности от системата, може би Тръмп ще постъпи точно така. Може би Израел ще се опита да подкрепи някои от последните шахове – монархистите или други демократични групи, които нямат официални предтавители, но имат идеи, които се подкрепят от, да кажем, повече от половината население. Но не знаем кой от тях ще вземе властта след това. Но елиминирането на Хеменей беше много важно, за да отвори път за каквато и да било промяна – не знам за добро или за лошо. Това което е сигурно е, че иранския народ иска демокрация, свобода, и представителство във властта, ако това е възможно. Какво ще се случи е друг въпрос. Иранците искат смяна на режима, Съединените щати и Израел – също. Най-накрая и Европа прие, че трябва да падне режима – много късно, но все пак това е факт. Всички гледаме в една посока, но не и по едни и същи причини и за едни и същи последствия. Ираската причина е една, за Израел това е съществуването на собствената им държава, за Тръмп е да натрупа собствен имидж. А най-важното за Иран е да се оттърве от тиранията и режима. Ние искаме секуларизъм и демокрация, но не знаем какво искат Съединените щати.

Как вие живяхте в Иран и защо дойдохте в България?

Напуснах Иран през 2017 г. и оттогава там се промениха много неща. Но аз следя ситуацията, наясно съм с обществените настроения. Животът в Иран стана много труден икономически, защото всички пари и придобивки заминават при прокситата – Хизбула, Хамас, хутите, Йемен, Ирак. И понякога войниците, които служат на Ислямската република, тези от милициите, взимат три – четири пъти по-високи заплати от средните за иранците. Другият проблем е с природата и кризата с водата в Иран. Ислямската република не само че не иска да чуе за проблема, но няма и никакво намерение да го реши. За обикновените хора животът минава ден за ден. Дори сега по време на военни действия държавата не подготви бомбоубежища например или каквито и да било убежища.

Родителите ми, роднините ми и всички в Иран знаеха, че тази война ще започне. Не знаеха кога, но се подготвиха. Например семейството ми имаше план, ако не що се случи къде ще отидат, кой ще е там, какво ще вземат със себе си. Подготвени бяха, защото знаеха, че няма кой да им помогне. Всички са така в Иран.

Имате ли въможност да общувате с роднините си в Иран в момента?

След четири дни мълчание, вчера за 20 секунди майка ми успя да се свърже с мен и ми каза – на село сме, живи сме. Това е всичко. Но когато се чуем по телефона връзката много бързо прекъсва. Искам да кажа и нещо друго много важно. Онзи ден говорителят на Министерството на външните работи говори пред медиите в едно училище.

Защо?

Защото те използват училища, болници за своите цели, използват ги като щит, за военни и политически цели, за да останат живи. Не ги интересува човешкия живот.

Т.е. това са публични места, на които те се появяват, за да не бъдат атакувани?

Да, това е и причината в прървия ден от войната загината 180 деца убити в едно училище. Да не забравяме, че отговорността за това не е само на Ислямската държава, но и на тези, които пуснаха бомбите. И двете страни са отговорни. Но режимът е готов на всичко - дори да използва деца, болници, училища за своите цели.

Вие всъщност идвате в България след като сте били в ирански затвор, нали така?

Аз бях политически затворник и излежах присъдата си. Бях осъден за това, че заедно с други хора пишех във фейсбук група срещу религията и политиката в Иран, защото там това е едно и също. Най-вилятелният човек в религиозно отношение, има и най-голяма политическа власт. И затова 130 дни бях подлаган на мъчения – физически и психически, извън представите ви.

Съжалявам, че ви връщам към това, просто исках да представя вашата история, тя е важна.

Няма проблем. Просто искам аудиторията ви да разбере в какъв режим живеем. Може би някои хора си спомнят вашата комунистическа ера. Ние сме в подобна ситуация. Само че си представете, че Сталин е едновременно и папата. Това е началото на моята история. После бях две години в затвора, но там изградихме мрежа от хора – затворници и канал към медии в чужбина, защото ние нямаме свободни медии, нямаме никакви свободи в Иран. И след като излежах наказанието си останах част от тази мрежа. Затова попаднах отново в полезрението на разузнавателните служби и тогава напуснах Иран.

Чувствате ли се в безопасност в България?

Да, много. И не само, че се чувствам в безопасност, но и съм благодарен на България. Сега България е моят дом, моят втори дом и моят втори живот. И ... просто искам да кажа, че ако нещо се случи в България, аз съм готов да взема оръжие и да защита страната. Толкова много България и безопасността, която ми дава са важни за мен. По-важното е, че се чувставм и свободен. Едва в България започнах да използвам истинското си име в социалните мрежи.