Българите в чужбина са обект на фрапантни нарушения на избирателните им права

Една от темите, които са винаги актуални в периода преди избори у нас, е гласуването на сънародниците ни зад граница. Освен, че с последните решения на отиващото си народно събрание броят на възможните избирателни секции драстично се намали до максимум 20 във всяка държава извън Европейския съюз, оказа се, отново няма да имаме и избирателен район „Чужбина“.

Район “Извън страната” съществува в редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва. Главните аргументи в полза на обособяването му са осигуряване на представителство за живеещите извън пределите на съответната държава; насърчаване включването на емигрантите в политическите процеси в техните страни; премахване на изкривяването на разпределението на мандатите заради гласовете от чужбина; отчитане на икономическия принос на емигрантите, които изпращат значителни финансови средства на своите близки. В тази връзка по данни на БНБ през 2023 г. българите в чужбина са изпратили общо 1.32 млрд. евро у нас. 

В момента в българския избирателен кодекс е разписан избирателен район „Извън страната”, но такъв практически не съществува. В края на 2022 г. беше даден срок за пълното му формиране до 1 януари 2025 г. Въпреки това в продължение на 2 години от страна на законодателя не бяха направени стъпки за организиране на такъв район.

Така сънародниците ни в чужбина продължават да имат „непълно” право на глас. Техният вот няма да е обвързан директно с мандати – те ще гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, тъй като в чужбина липсва преференциален вот.

На 8-ми март тази година обаче, коалиция, наречена „Антикорупционен блок“, внесе предложение за регистрация на кандидатска листа за народни представители в предстоящите на 19-ти април избори за Народно събрание. Важно е да отбележим, че листата, съдържаща 4 имена, е внесена до Централна избирателна комисия, Изборен район № 2 ЧУЖБИНА.

Тук идва въпросът: Как така няма организация за Избирателен район „Чужбина“, на практика такъв на тези избори няма да има, но има искане за регистрация на кандидатска листа там?

За радио Стара Загора Тома Белев – един от представителите на коалицията „Антикорупционен блок“ и съпредседател на „Зелено движение“ поясни, че след многократни неуспешни опити за защита на избирателните права на българите зад граница, сега крайнаа цел е казусът да достигне до Европейския съд за правата на човека, с когото Българското народно събрание вече няма да има друг избор, освен да се съобрази.

"През 2021-ва година се промени изборния кодекс и се даде възможност на живеещите постоянно в чужбина българи да могат да гласуват преференциално, което за тях означава да могат да се кандидатират и да бъдат избирани там на мястото, на което живеят. Веднага на следващата година обаче, се премахна тази възможност, тя се отложи за 2025-та, а сега, с едно изменение между първо и второ четене, внесено от един народен представител от ГЕРБ, тази възможност на българите в чужбина да бъдат избирани на място, където живеят, се премахна. И се отложи за 2028-ма година", припомни в интервюто Тома Белев.

"И тъй като ние от Зелено движение и Антикорупционния блок, си поставяме за цел защита на правата на гражданите, затова и регистрирахме листа, защото считаме, че невъзможността един българин, живеещ в чужбина, да бъде издиган и избиран на мястото, на което живее, е фрапантно нарушаване на неговите граждански права. 

Вече седем години виждаме отлагане на едни нормални, обикновени, разбираеми граждански права.

Знаем, че с изменения в изборния кодекс беше ограничен и броят на секциите в държавите извън Европейския съюз, което касае основно  Великобритания, Съединените Американски щати и Турция. Беше наложено вето, тези изменения бяха върнати от президента, но този закон и това отлагане с 3 години отново беше гласувано и прието и никой не направи следващата крачка – да го обжалва в Конституционния съд.

Кой би могъл да внесе в Конституционния съд? Президентът може да го внесе, 48 народни представители могат да внесат, Министерски съвет може да внесе, омбудсманът може да внесе. Но това не беше направено.

Затова ние от Антикорупционния блок се опитахме да го вкараме в Конституционния съд, но Върховният административен съд, без да разгледа нашите мотиви и мотивите на Българското Сдружение за честни избори, на адвокат Славов, на двама граждани, живеещи в Швейцария и в Франция, отново не призна мотивите ни и не се обърна към Конституционен съд. Това решение излезе на 9-ти март.

Това е ситуацията. В момента гражданите са оставени сами да защитават правата си.

Затова и внесохме това предложение. Сега очакваме Централната избирателна комисия да го отхвърли и да обжалваме отказа в съда. Съдът едва ли ще реши нещо по-различно. И тогава тези четирима българи от чужбина, номинирани от името на Антикорупционния блок, защото се изчерпали всички правни възможности в страната ни - ще могат да се обърнат към Европейския съд за правата на човека и да променят тази практика.

Защото когато Европейския съд за правата на човека се произнесе, и ако той се произнесе в защита на тяхното право да бъдат избирани там, където живеят, тогава Българското народно събрание ще трябва да се съобрази и да върне 32-ри МИР “ Чужбина“.

Всичко това сме направили с идеята да възстановим това право на българите в чужбина. А дали ще успеем? Надяваме се“, каза в интервюто Тома Белев.