Детски психиатър: ADHD е синдром, а не пропуск във възпитанието

Какво е така популярният напоследък Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност -СДВХ, популярен и у нас и с нглийското си наименование Attention deficit hyperactivity disorder или ADHD?

В предаването „60 минути повече здраве“ поканихме за интервю по темата д-р Гергана Кайрякова, лекар-специалист по психиатрия и детска психиатрия.

Хиперкинетичното разстройство с дефицит на внимание е заболяване,  разстройство в развитието и е свързано основно с три симптома: хиперактивност, двигателна активност, нарушение на вниманието и импулсивност, на фона на един добър интелектуален потенциал, поясни в интервюто д-р Кайрякова.

Тя допълва, че буйните, палави деца не бива се приравняват с хиперкинетични деца.

Всъщност е много важно да обърне внимание на възпитанието, каза още специалистът и изтъкна, че това е проблем, в който дефицитите се наблюдава въпреки доброто възпитание, а и подкрепа от родителите,  които много често те са обвинявани, че не се справят и не налагат достатъчно правила и граници:

„Точно тук е разликата между поведенческите проблеми и поведенческите разстройства и болестта, разстройството, което като всяко разстройство се повлиява добре и от медикаментозна терапия. Тя, естествено се включва когато нещата са по-тежки. Всичко е въпрос на а степен на изява. Когато нещата са по-леки, а те основно са такива, работят поведенческите подходи. При по-тежките форми просто задължително е да се обърне внимание, да се диагностицира, а и да се назначи терапия, която е доста ефективна в повечето случаи и пази детето от отпадане от образователния процес и от липсата на адекватно функциониране в детския колектив.“

Диагнозата се поставя след шестгодишна възраст,  когато симптомите се задържат трайно.  Необходимо е да се да се отчетат и съвременните особености в израстването на децата, често свързани с прекаляването с екраните.

„В никакъв случай не казвам, че екраните трябва да се изключат, защото просто те наистина станаха част от живота ни. Но трябва много добре да се регулират,  защото това учи децата да бързат, да не изчакват,  да се разпиляват, а това не е добре. Така те губят ценно време да тренират истинските умения: да се концентрират, да планират, да организират, да изчакват, да бъдат толерантни“, коментира още д-р Кайрякова.

Тя съветва родителите да поставят категорични правила и граници. „Защото само така децата могат да се ориентират кое е добре и кое – не. Има тенденция от страна на родителите да се говори, че „моето дете е мой приятел и е на моето ниво, има право на избор и аз ще се съобразя с него“. Но децата нямат този а капацитет. Колкото и умни за тяхната възраст да са, те не са достигнали възрастта, в която да вземат решение да управляват нещата. Те трябва да имат избор, трябва да им се предоставят възможности да за избор и те да се разширяват с времето. И друго: За мен децата е добре да живеят в лек дефицит. Това не значи да бъдат лишавани от храна, от играчки и така нататък, но да се научат да избират, да им се предоставя възможност за да разберат, че всъщност ресурсът е ограничен и ти трябва да прецениш кое ти е по-важно, кое реално ти трябва.“

В претрупаното с вещи консуматорско общество се научаваме да не планираме, да не преценяваме. И това вреди, казва в интервюто д-р Кайрякова.

Тя подчертава и значението на мултидисциплинарния екип  за диагностиката и лечението на синдрома. „Диагнозата е обект на екипна оценка - най-често това е екипа детски психиатър, психолог и логопед. Психолозите  разполагат с така наречените инструменти относно поведението и държанието на детето, за да може да се постави тази диагноза. А логопедът също има своята роля, тъй като много често това разстройство а върви а и с са специфични обучителни нарушения“, допълва д-р Кайрякова.

Що се отнася до медикаментозната терапия, макар често да предизвиква притеснения у родителите, тя е безопасен и високоефективен метод за подобряване на социалната адаптация и учебния успех на децата, казва още специалистът:“ Родителите установяват у детето си една голяма промяна - от човек, който е бил заплашен от изгонване от училище заради неконтролируемо поведение, той е претърпял метаморфоза, в която се изявява, прави презентации, зависил е драстично успеха си и е хвален за поведението си и за отношенията с връстниците си.“

По света има най-различни медикаменти и форми. В България е одобрен само един медикамент, който е доказал ефективността си и се ползва от десетилетия. Но доставките му много често са нерегулярни и понякога се налага прекъсване на лечението, което за лекарите и пациентите е много притеснително.  

За психиатрите СДВХ не е нова диагноза. Причината да не се знае много доскоро, според д-р Кайрякова е в това, че психиатрите, особено детските, са малка гилдия и в обществото не се е появявала достатъчно информация за този проблем.

В заключение тя призова: „Бъдете сензитивни, наблюдавайте, четете, вслушвайте се и търсете помощ. Защото една отхвърлена диагноза е нещо безболезнено. Но една потвърдена диагноза е едно спасено развитие.“

Д-р Гергана Кайрякова е  лекар-специалист по психиатрия и детска психиатрия. Специализирала е в Държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево. Работила е в Клиниката по детско-юношеска психиатрия "Свети Никола" към УМБАЛ Александровска в София, в спешен психиатричен кабинет. Началник е на дневно отделение по детска психиатрия към Център за психично здраве в Пловдив и има своя индивидуална практика.