След Брекзит гражданите на ЕС загубиха правата си за свободно придвижване

Най-критичните промени в живота на европейските граждани в Обединеното кралство след Брекзит са премахването на свободното движение и въвеждането на нови, по-строги имиграционни правила.

Това каза в интервю по темата Тони Петкова, имиграционен съветник в Settled - благотворителна организация, създадена за да помага на граждани на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, чиито права бяха засегнати от Брекзит.

Работата на организацията започва през 2019 г., с цел  да подпомогне колкото се може повече от европейците да получат своя имиграционен статут преди крайния срок през юни 2021 г.

Организацията предоставя информация, съвети и подкрепа на европейците, включително на хора, които са закъснели с подаването на заявление по Схемата за уседналост на граждани на ЕС (EUSS)   или чиито заявления са били отхвърлени. 

Служителите на Settled също така помагат на хора, които се затрудняват да докажат имиграционния си статус или правата си за достъп до услуги.

След като Великобритания се отдели от Европейския съюз, хората вече не могат да дойдат, да се установят и да започнат работа свободно, както преди края на 2020, казва Тони Петкова. Всеки трябва да има някакъв имиграционен статут или виза - работна или студентска, зависи с каква цел идва във Великобритания.

Най-същественото, което българите трябва да  направят, е да регулират имиграционния си статут, постоянен или временен, за да имат право да продължават да живеят и работят в Обединеното кралство.

"Все още има хора от всякакви националности, които са тук от години и все още не са уредили имиграционния си статут. Това означава, че те работят нелегално, плащат им в брой и не се водят на трудов договор. Това обаче носи много рискове - например ако им се наложи влизане в болница със сериозно заболяване, те не могат да получат  пълното лечение безплатно, защото то се прилага е само ако човек има официален имиграционен статут", каза в имиграционният съветник в интервюто.

Основните затруднения за хората, които имат уреден статут и необходимите документи, изпитват хората, които слабо или въобще не говорят английски, и онези, които не могат да използват дигитални технологии и устройства.

„Както може би е известно,  във Великобритания голяма част от административните услуги се дигитализират, включително имиграционните процеси. Цялата схема на уседналост за граждани на Европейския съюз беше пилотен проект за дигитални имиграционни статути. Сега вече към него се присъединяват и други пътеки за различни визи. Така че има доста хора, и те са обикновено тези, които идват при нас, които не могат да докажат пред работодателя или пред наемодателя, че имат такъв статут“, каза още Тони Петкова.

Що се отнася до събирането на семейства във Великобритания - да пристигат близки и да заживеят там при вече установилите се членове на семействата си, това зависи от индивидуалния случай, поясни тя.

„Например, присъединяването на дете е много лесно, единственото необходимо доказателство е акт за раждане. За тази схема всички навършили 21 години се водят деца. Съпрузи, сключили брак преди края на 2020 също много лесно могат да бъдат присъединени и да получат статут на уседналост, еквивалентен на този на дошлия преди тях в страната.

Но ако става дума за партньори на семейни начала, които нямат брак, присъединяването става все по-трудно, защото те трябва да представят много доказателства за давността и сериозността на връзката им.

Има много хора, които получават откази и идват при нас за помощ. Понякога успяваме да помогнем, понякога не успяваме, защото от Хоум офис – Британското вътрешно министерство - стават все по-стриктни в това отношение. Не е достатъчен например фактът, че имат деца, дори да са родени преди края на 2020. Искат се доказателства, че двамата са се грижили равностойно за тези деца и са живели заедно като семейство. „

За родителите пък трябва да се докаже зависимост - финансова, здравословна, нужда от грижа. За да се докаже зависимост, трябва да се убедят служителите, които разглеждат молбата, че без помощта на сина си или дъщеря си този родител не може да се справи с сам."

Що се отнася до съвременните правила за влизане и престой в Обединеното кралство, електронното разрешително за пътуване (ETA) е задължително за туристите, но то не дава право на трудова дейност или дългосрочно установяване, поясни съветникът Тони Петкова.

Тя помоли да не се приемат съвети от незаконни посредници, защото често те са подвеждащи. Тони Петкова посъветва пътуващите, които отиват на гости в Обединеното кралство да разполагат с писмени уверения от своите домакини и предупреди, че честите или продължителни престои могат да събудят подозрение у граничните служители, което да доведе до отказ за влизане в страната.

Много често българските млади семейства посрещат родители, които идват, за да помагат в отглеждането на внуците си. Това също може да породи проблем, коментира Тони Петкова. „Културата в и манталитета в България и доста други държави са такива, че родителите помагат на децата си безвъзмездно, но тук не е така. И много често на границата родителите изпадат в затруднение когато трябва да обяснят, че идват не за да работят при децата си, а за да помогнат, без да получават пари за това.“

Като посетител във Великобритания, българин или гражданин на Европейския съюз може да остане до шест месеца.

„Много хора ни питат има ли правило кога могат да се върнат, след като напуснат страната след тези шест месеца. Няма такова правило. Всеки може да се върне, когато му е необходимо, но  трябва да се има предвид, че граничните служители са доста подозрителни към продължителни и чести посещения и, ако на следващото влизане те се усъмнят, че някой идва тук, за да работи или да прави нещо друго, а не като посетител, могат да го спрат и да не го пуснат“, каза в заключение имиграционният съветник.

Цялото интервю на Ина Николова с Тони Петкова чуйте в звуковите файлове.