Болниците се проверяват, но кой носи отговорност?

Обявените от Министерството на здравеопазването мащабни проверки в лечебните заведения във всички 28 области на страната няма да доведат до реална промяна, ако не бъдат последвани от ефективен контрол и търсене на отговорност. Това заяви в предаването „Час пик“ на Радио Стара Загора Ангелина Бонева от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Тя определи инициативата като „кьорфишек“ и изрази съмнение, че предприетите действия ще защитят интересите на пациентите. Според нея досегашните проверки и контролни механизми не са довели до необходимите резултати.

„Досега всичко, което е правено, не помага по никакъв начин нито на мен, нито на вас, нито на останалите в ролята им на пациенти“, коментира Бонева.

„Чувството за безнаказаност е реално“, заяви Бонева и постави въпроса защо при съмнения за сериозни злоупотреби обществото невинаги получава ясни отговори за последвалите действия на институциите.

Особено притеснителен според нея е проблемът с неправомерно отчетените медицински дейности и фиктивните хоспитализации. Бонева смята, че съществуващите механизми не осигуряват достатъчно ефективна защита срещу подобни практики.

Тя разказа, че до Центъра за защита правата в здравеопазването постъпват сигнали от граждани, които организацията препраща до компетентните институции. По думите ѝ в редица случаи не е получавана информация за предприетите действия дори след допълнително отправени запитвания.

„Аз съм се обръщала многократно, включително съм препращала сигнали по подобен тип случаи и след това са потъвали в блатото“, посочи тя.

Според Бонева отговорността за нарушенията не бива да се търси единствено от конкретните медицински специалисти. Тя постави въпроса и за ролята на болничните ръководства, както и за ефективността на институционалния контрол.

Електронното здравно досие може да бъде важен инструмент за защита на пациентите, но възможностите му трябва да се използват по-активно, подчерта Бонева. Тя припомни, че Центърът за защита правата в здравеопазването, заедно с други организации, е настоявал за облекчаване на достъпа до електронната здравна информация.

По думите ѝ гражданите трябва редовно да проверяват какви медицински дейности са отразени на тяхно име и да задават въпроси при установени несъответствия.

Въпреки критичната си оценка за състоянието на здравната система, Ангелина Бонева изрази увереност, че активността на пациентите може да бъде важен коректив на институциите.

„Не трябва да спираме да питаме и не трябва да спираме да искаме, да изискваме, да проверяваме и в крайна сметка да изискваме контролиращите органи да действат“, призова тя.

Според представителя на Центъра за защита правата в здравеопазването именно информираността, гражданската активност и постоянният обществен натиск са сред необходимите условия за по-голяма прозрачност и реална защита на пациентските права.