Jake E (CYHRA): "Абсолютна еволюция"

Интервю с Jake E (CYHRA, екс-AMARANTHE)

CYHRA е шведска мелодична метъл или хард рок банда, определяна като супергрупа. Това определение не е далече от истината. Бандата е събрана от бившия китарист на IN FLAMES Jesper Strömblad и бившият вокалист на AMARANTHE Jake E. И вече 10 години разпространява отличителния шведски звук. През миналата година CYHRA пуснаха няколко сингъла, които може би ще бъдат част от четвъртия им албум. Но повече в специалното интервю, което вокалистът на бандата Jake E даде за „От другата страна“.

Интервюто с Jake E (CYHRA, екс- AMARANTHE) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.02.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Jake E, каква беше идеята, за да създадете CYHRA и промени ли се тази идея десет години по-късно?

Jake E - CYHRA стана това, което е днес, защото напуснах AMARANTHE. Няколко години по-рано Jesper Strömblad се беше махнал от IN FLAMES. Ние сме наистина много близки приятели. Един ден седнахме и се попитахме дали да не направим нещо заедно. И това беше създаването на CYHRA. От самото начало не бяхме наясно дали ще бъде група или проект, или просто ще правим албуми. Или ще имаме група, в която ще сме само двамата с Jesper.  Честно казано, в началото нямахме никаква представа. Но се получи наистина добре. Първият албум стана фантастично и след това оформихме групата. Десет години по-късно заедно, мисля, че имаме наистина здрава основа. CYHRA е братство. Никога не сме се карали, никога не сме спорили. Вървим към една и съща цел и това ми харесва. Обичам момчетата от групата. Прекарваме си страхотно. Така че всичко е фантастично.

От другата страна - В началото сигурно слушателите са очаквали мелодичен шведски дет метъл заради участниците в групата? А вие изпълнявате модерен рок, който няма нищо общо с дет метъла.

Jake E - Така е, но все пак можеш да го чуеш. Защото в музиката гьотеборгския метъл звук присъства на заден план. Стилът на създаване на песни от Jesper е такъв, какъвто е. Безспорно е, че когато той пише, директно знаеш, че това е Jesper. Знам, че има много хора, които бяха разочаровани, когато издадохме първия ни албум „Letters to Myself“. Защото в него свири Jesper и автоматично слушателите очакваха, че той автоматично ще бъде поредният гьотеборгски дет метъл диск. Но той не беше. Ние изпълняваме комбинация от различни жанрове. В музиката ни има много мелодия. Композициите ни са мелодични с припеви, които могат да се припяват. Но в същото време има и много тежки части. Албумът, който ще издадем тази година е по-тежък и модерен.

От другата страна - Важно ли е за вас да се развивате с всеки албум или е по-важно да останете по-близо до корените на музиканта и произхода му?

Jake E - Не, обичам да се развивам. Обичам да вървя напред. И напоследък това се вижда и в метъла. Има нови групи като SLEEP TOKEN, които разширяват границите и създават нещо ново, интересно и свежо. Но важното в същото време за мен е да запазя същността на групата. Никога не бих създал музика, която да няма припеви, които да бъдат запявани от слушателите. За мен те са ключов елемент в звука на CYHRA. Когато чуешнаша песен, да можеш лесно да я запееш с групата.

От другата страна - Добре, тогава трудно или по-лесно е за теб да намериш баланс между собствения си експериментален начин и очакванията на публиката? Спомена дебюта на CYHRA „Letters to Myself“и какво всъщност се е случило, когато сте го издали.

Jake E - Проблемът е винаги този. Очевидно. Той важи за всяка група и за всеки изпълнител, без значение дали е Sabrina Carpenter или SLAYER. Фен базата, която започваш да създаваш с първия албум, който си издал, винаги ще се връща към него и ще твърди, че това представлява групата и тя би трябвало да звучи точно така. Прав си, че когато създаваш музика и си в банда, която си е изградила име и определен стил музика, тя трябва да им бъде вярна заради почитателите си. Винаги съм бил страхотен фен на HELLOWEEN. Спомням си, когато издадоха „Chameleon“. Този албум излиза от стила на групата. Той е нещо друго. Днес обаче наистина много ми харесва. Не мога да го кажа за текстовете, но песните са страхотни. И въпреки това, албумът не е HELLOWEEN. Не е групата, с която съм израснал. Днес, обаче, мога да ги разбера. Сега, 40 години по-късно, когато и аз самият съм музикант, знам, че са били уморени от издаването на един и същ албум отново и отново. Просто са искали да експериментират. От друга страна, обаче, когато искаш да направиш нещо, което е напълно извън трасето на разпознаваемата формула на бандата и ако това се случи, е по-добре да изкараш солов албум или да започнеш страничен проект.

От другата страна - Има ли граници, които не искаш да прекрачиш с музиката на CYHRA?

Jake E - Със CYHRA никога не бих направил това, което направих в AMARANTHE. Никога не бих добавил други певци. Не бих направил нещата, които вече опитах навремето. А това са няколкото певци. Това е едно от тях. Но въпреки това, мисля, че съм отворен за много различни предизвикателства, съвместни поректи и какво ли още не.

От другата страна - Предимство или недостатък е музикантите в CYHRA да имат толкова богат предишен музикален опит?

Jake E - В началото, когато създаваш група с вече известни и утвърдени музиканти, бих казал, че е предимство. По-лесно е да сключиш договор за запис и е по-лесно да си спечелиш фен база, защото вече имаш хората, които те харесват. Известен си с онова, което правиш. Очевидно това привлича вниманието към групата. В същото време в много случаи това е и недостатък, защото всички са склонни да използват определението супергрупа или суперпроект. Очакванията са, разбира се, много по-големи, отколкото ако започнеш със състав, в който няма известни музиканти. Така че става въпрос и за едното, и за другото. Т.е. и двете, бих казал.

От другата страна - Започваш като музикант в началото на дигиталната ера и Интернет. По какъв начин това помогна на групата и в същото време е и препятствие пред нея?

Jake E - Наистина не знам дали ни помогна повече, отколкото преди. С Интернет революцията и с дигиталната революция, е много по-лесно да достигнеш до хората. По-лесно е да бъдеш видян и с едно щракване на клавиш от клавиатурата, можеш да уведомиш всички по целия свят, че си издал нова песен например. Това е наистина положително. Отрицателната страна на цялата световна дигитализация, е че в миналото беше много трудно да сключиш договор за запис или песните ти да излязат, събрани в албум. Беше скъпо и наистина трябваше да имаш талант. Днес, всеки може да го направи. Ако реши да издадеш албум със звуци от стомашни газове, влизаш в съответните сайтове в Интернет, качваш го срещу скромна сума и след пет дни тези назадничави звуци са вече в „Spotify“. Така че конкуренцията и не казвам конкуренция в смисъл конкуренция с другите групи, има толкова много банди и толкова много изпълнители, които издават песни всеки ден, но за да се закачите в плейлистите, които хората слушат, за да ви открият като група, днес е много трудно. По-лесно е да изчезнеш. Всяка група, която издава нещо, е като игла в купа сено. Тук не става въпрос за това колко си добър като музикант или колко добри песни имаш. По-скоро е въпрос на късмет да те открият хората. Положението е такова.

От другата страна - Понякога обсъждате ли темата защо групи, които не са направили и един концерт, са по-популярни от банди, които са постоянно на път?

Jake E - На този въпрос има няколко различни отговора. Първо, имаме поколението на TikTok. Както отбелязах преди, факторът късмет е много важен. Ако една песен бъде избрана в акаунта на известен TikTok потребител и хората започнат да я разпространяват, изведнъж този изпълнител може да достигне 10 милиона слушатели на месец в Spotify или YouTube. А той може би е издал само една единствена песен. Спомням си един случай преди около две години, при който някакъв тип беше записал една викингска композиция, която стана гигантски хит в TikTok и Instagram. А той никога не е направил и един концерт, какво остава за турне. Има само една издадена песен. Чист късмет, заедно с комбинацията, че песента беше добра. Докато имаи такива групи, които обичам да наричам легендарни като ACCEPT и PRIMAL FEAR, които винаги разпродават концертите си, когато са на турне. Но може би имат само 40 - 50 000 прослушвания на месец. Просто вземам имената и на групите, и числата от нищото без да твърдя, че съм коректен. Те могат да имат малък брой стриймове и слушатели в Spotify, но винаги имат огромна публика, защото аудиторията им, целевата им аудитория е на 40, 50, 60 години. А това са феновете, които все още купуват албуми на физически носители. Така че няма как да сравняваш и да поставиш всички групи, които съществуват, в един общ списък. Нещата зависят от много фактори. Също така предполагам, че едно време можеше да се сравняват продажбите на албуми с продажбите на билети. Днес това е напълно невъзможно. Ако една група има милион слушатели на месец в Spotify, може би продава сто билета за концерт. Или имаме банда, която има сто хиляди слушатели на месец и продава хиляди билети. Никога не знаеш. За пример ще дам нашата група CYHRA. В град като Хелзинки имаме между 14 000 и 20 000 слушатели на месец. Човек би си помислил, че можем да разпродадем цяла арена. Но въпреки това продаваме между 500 и 1000 билета. Днес е наистина много трудно да определиш къде се намираш.

От другата страна - Кое е по-важно за един артист днес – да е артист или създател на съдържание?

Jake E - Добър въпрос. За съжаление, създателят на съдържание е по-важен. Това се връзва с всичко, което казах досега. Трябва да си създател на съдържание. Трябва да станеш видим. Трябва да се свържеш с другите. Трябва да се покажеш по начин, по който хората да те видят и да видят какво правиш.  В миналото да си рок звезда или филмова звезда или каквато и да била звезда, беше свързано с една тайнственост и една мистериозна аура. Днес тези неща ги няма. Ако хората не могат да се свържат с теб, ако хората не могат да изпратят лично съобщение на любимия си изпълнител и той не им отговори, спират да го слушат, защото веднага си създават представата, че е егоцентрик. Само защото не им е отговорил. Мисля, че това е просто лудост. Разбира се, че трябва да създаваш добра музика, която да привлича фенове. Но очевидно всеки ден трябва да си в Instagram, за да информираш почитателите си какво ядеш и какво правиш. От това ми се гади.

От другата страна - Кое има по-голямо въздействие върху феновете – как чуват или как виждат музиката?

Jake E - За по-новите фенове, за по-младите поколения, бих предположил, че трябва да имат нещо пред очите си. Трябва да имат визуализация. Проблемът с по-младото поколение е, че отделят едва десет секунди от вниманието си. Т.е. ако в рамките на първите десет секунди не се случи нещо готино, те превъртат нататък, просто прелистват до следващото. Наистина е трудно. Иска ми се да знаех всички отговори конкретно за това положение. По този начин може би щях да стана по-успешен. Но не ги знам. Мисля, че за по-младото поколение е важно едновременно и да вижда музиката. То е толкова свикнало с това. Когато бях млад, си купувах нов албум, слагах си слушалките и прекарвах часове в слушането му. Днес не се прави така. Винаги правиш нещо друго,а музиката е на заден план.

От другата страна - Има ли въпрос, който никой не ти е задал все още, но имаш голямо желание да отговориш?

Jake E - Не знам. Не съм... Не съм чак толкова самодоволен. Не ме интересува. Ако хората искат да знаят нещо, ме питат, но... Не мисля. Не смятам, че има въпрос, който бих искал да ми бъде зададен и досега да не ми е задаван, за да му отговоря. Мога да спомена, че деня, в който правим интервюто, е рожденият ден на брат ми. Трябваше да навърши 37 години. За съжаление вече не е между нас. Но е нещо, което можем да отбележим.

От другата страна - А ако беше журналист, какъв въпрос би си задал?

Jake E - Как върви филмовата ти кариера?

От другата страна - И отговорът е?

Jake E - Върви наистина добре. Върви наистина, наистина добре. Започнах я преди няколко години. А сега направих първото си участие в холивудска продукция - филмът „Eonblade“. Също така участвах в нов шведски филм, наречен „We Are Metal Dragon“, който ще излезе по кината през пролетта. Композирах и цялата музика за него. В момента актьорството е нещото в живота ми, което,честно казано,ме занимава повече от музиката. Защото наистина исках да се ориентирам към друга среда. Винаги съм обичал филмите. Винаги съм обичал актьорството. И е наистина забавно.

От другата страна - Ако музиката на CYHRA беше саундтрак, за кой вид филми би била най-подходяща?

Jake E - Би била добра за трилър или за блокбъстър екшън филм. Бих казал, че песните на CYHRA биха се вписали много добре във филми със сложен и бърз монтаж, и с много действие в тях. И в същото време музиката на бандата е подходяща за трилър или нещо подобно. Ленти от тези жанрове са най-подходящите. Не бих могъл да посоча специфичен филм, но да кажем, че музиката ни най-вероятно би била подходяща за филм за извънземни. Просто защото обичам филмите за извънземни.

От другата страна - Би ли споделил подробности за предстоящия албум на CYHRA?

Jake E - Той е абсолютна еволюция. Продължава от там, където завърши последния ни албум „The Vertigo Trigger“. Звуковата среда е по-тежка, по-модерна. Но песните са все така хващащи и можеш да ги запееш. И все пак албумът е малко по-модерен. Има по-модерен и зрял звук. Наистина работих супер усилено върху текстовете. Те са изключително лични така да се изразя.

От другата страна – Тогава дълъг ли е пътят между младежката наивност и реализмът на зрелостта и къде се намирате между тях?

Jake E - Това е наистина много добър въпрос, защото като музиканти и като цяло като човешки същества, винаги вярваме, че сме постоянно млади, нали? Но човек съзрява и се учи от живота. Чудиш се как си могъл да се държиш по определен начин, когато си на 20 и че днес е невъзможно да го повториш. Когато, обаче, създаваш музика, все още трябва да привличаш хора, които са на 20 и преминават през неща. Така че трябва да намериш баланса между младежката наивност и реализма на зрелостта. Понякога, когато композирам, се поставям на мястото на 20-годишното ми Аз. Как бих го направил преди 20 години... Предполагам, че в това има смисъл...

От другата страна - Как запазваш днес младежката си енергия?

Jake E - Трудно е да отговоря. Не се чувствам стар. Не се чувствам на 43. Все още се чувствам на 25. И често го забравям. Всеки път, когато отида на фитнес и се появят болките, си мисля, че когато ходех на фитнес преди 20 години, никога не е било болезнено.  Сега сякаш това се случва всеки път. Напрягам си мускулите... Предполагам, че преструването, че съм някой, който не съм, ми помага много.

От другата страна - Последен въпрос – кой е твоят най-рокендрол момент?

Jake E - Най-големият ми рокендрол момент...?Кой ли би могъл да е той? Правил съм толкова много неща. Вероятно едно от най-готините като артист, е просто да изляза пред около 70 000 души на „Wacken Open Air“. Казваш им да си вдигнат ръцете например. И виждаш как 70 000 души следват онова, което им кажеш да направят. Трябва да отбележа, че това е много яко. Иначе, щом става въпрос за рокендрол, изхвърлянето на телевизор през прозореца на хотелската стая е нещо, с което не се гордея, но е едно от най-големите рокнедрол неща, които съм правил.