България изгражда първия радиотелескоп, част от европейската мрежа LOFAR

До края на годината България ще завърши изграждането на нова наблюдателна станция от международната мрежа на радиотелескопа за ниски честоти LOFAR. Станцията ще бъде разположена в близост до Националната астрономическа обсерватория "Рожен" и ще бъде първата подобна структура в Югоизточна Европа.

Новината беше съобщена от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. LOFAR е паневропейски научен проект, който включва десетки антени, разположени в осем държави, а в момента мрежата се разширява с нови станции в Италия и България.

Участието на България в тази система е сериозно научно постижение. Една от най-важните научни цели на проекта е изучаването на ранната история на Вселената.

Това каза в предаването на Радио Варна "Новият ден" доц. Веселка Радева, ръководител на обсерваторията и планетариума във ВВМУ "Никола Й. Вапцаров". 

Това е изключително постижение на българските астрономи, и най-вече на проф. Камен Козарев, който участва в проекта от самото му начало и успя да мотивира екип, който днес изгражда българската станция, подчерта тя.

LOFAR работи в радиодиапазона - част от електромагнитния спектър, която човешкото око не може да възприеме. Ако хората можеха да виждат всички форми на излъчване от космическите обекти, небето би изглеждало съвсем различно, каза доц. Радева.

Чрез системата от радиостанции учените "слушат" Вселената и събират информация за процеси, които не могат да се наблюдават в оптичния диапазон.

Част от наблюденията ще бъдат насочени и към Слънцето и така нареченото космическо време. Слънчевите изригвания и короналните изхвърляния на плазма могат да предизвикат силни магнитни бури около Земята.

Една много мощна магнитна буря може да повреди електрониката на спътниците. А без тях днес е трудно да си представим живота, припомни  Радева.

Те са основата на GPS системите, комуникациите и метеорологичните прогнози, обясни доц. Радева.

Наред с добрите новини учените обръщат внимание и на сериозен проблем - увеличаващия се брой изкуствени спътници и космически отпадъци в орбита около Земята.

След края на експлоатацията си много спътници остават в орбита и се превръщат в така наречения "космически боклук". При сблъсък между два спътника могат да се образуват хиляди фрагменти, които се движат с огромна скорост и представляват опасност както за други космически апарати, така и за Международната космическа станция.

Освен това спътниците създават проблеми и за астрономическите наблюдения. Светлинните следи от тях често "надраскват" астрономическите изображения и правят научния анализ по-труден, каза експертът.

Когато наблюдаваме галактики, комети или астероиди, понякога в кадъра преминава спътник и оставя следа. Така част от данните стават неизползваеми за научни изследвания, поясни физикът и астроном.