John Gallagher (RAVEN): Когато времената станат трудни, не се отказваме

Интервю с John Gallagher (RAVEN)

Братята Mark и John Gallagher събират RAVEN преди 52 години в Нюкясъл. Групата е част от влиятелната Нова вълна на британския хеви метъл. Дебютът им „Rock Until You Drop“ ги превръща в едни от лидерите на вълната. На турнето им в Америка през 1983 в подкрепа на един от най-успешните им албуми „All For One“ преди тях на сцената се качват – ANTHRAX, EXODUS и METALLICA. На 30 май RAVEN ще направят първи концерт в България. Мястото е софийският клуб „Live&Loud“. За това и китаристът на пауър триото John Gallagher даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с John Gallagher (RAVEN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 9.03.2026 година.

 

От другата страна - Здрасти, John, скоро за първи път с RAVEN ще бъдете в България. Какви са разликите при турнетата днес и 80-те?

John Gallagher - Днес печелим пари. Това е едното. От друга страна всичко е наистина различно и в същото време е същото. Всичко се свежда до шоуто. То е единствено важно. Останалото е периферно, странично. Свежда се до това как да стигнеш от точка А до точка Б. Днес хотелите са много по-добри от преди. Транспортът също е малко по-добър, отколкото беше. Но в края на краищата нещата се свеждат до шоуто вечерта. Единственото, което се е променило, дори и в Англия е, че преди хората на север бяха някак си по-резервирани. Наистина трябваше да положиш усилия, за да ги стимулираш да полудеят. Колкото по на юг бяха концертите, толкова по-луди ставаха. След което отивахме например в Италия и феновете откачаха. Днес това някак си се изравни. Днес навсякъде хората откачат по време на концерт. Защото всички имат Интернет, гледат видеа и вече знаят какво се прави на един рок концерт. Преди или имаше, или нямаше традиции при поведението. А днес всичко вече е еднакво и добре познато. Т.е., ако си на концерт и не се разбиеш, ще скочим и ще те удряме с китарите по главата. Толкова е просто.

От другата страна - Когато попаднеш на концертни кадри на RAVEN от 80-те какви мисли ти минават през главата?

John Gallagher - Честно казано има много малко записани наши концерти от 80-те. На мен са ми известни само два. Единият е от 1982. Той е страхотен, но качеството е такова, че все едно предаването е от Венера. И още един от 1983, който никога не издадохме. Сещаш се за видеото на METALLICA „Cliff 'Em All!“. Нашето шоу също е цялото записано. Няколко клипа от него включихме в ДВД-то, което издадохме преди десетина години. Може би някога за някоя годишнина ще издадем целия концерт. Гледайки го днес, съм напълно наясно, че той е част от историята на групата. И виждам много енергия. Но в същото време има много проблеми с качеството. Днес оборудването е малко по-добре от преди.

От другата страна - Гледам също, че постоянно изкарвате различни компилации и бокс сетове. Защо?

John Gallagher - Понякога ни се струва добре да си дадем равносметка, така да се каже. Да си кажем, че всичко с RAVEN и нас е наред, ето ни къде сме стигнали. Това е част от нашето пътуване. Сменяме лейбълите, продължаваме напред, вече сме с друг екип. „SPV“ бяха много добри с нас, но искахме да изследваме нови територии. Една такава промяна всъщност е чудесен повод да издадем сборен албум, в който да включим някои акценти от последните дискове, както и всички допълнителни песни, които са по-трудни за намиране като японски и бразилски бонуси. А така и някои концертни изпълнения, които сме записали през годините. Парчето „Stay Hard“ от „Leave 'Em Bleeding“ например е точно такова. То е от американското ни турне от 2017 и версията му е страхотна. Звучи невероятно. Сборните албуми са добро решение за края на едно сътрудничество. И още следващата година издадохме нов албум. Понякога компилациите се получават страхотно – с допълнителни материали, много снимки. Някоя песен може да получи видео клип или поне текстово видео като „Rock This Town“ – много добро рокендрол парче в стария стил на RAVEN. Сборните албуми наистина могат да бъдат страхотни.

От другата страна - Предполагам, че сборните албуми дори показват състоянието на групата към съответния момент?

John Gallagher - Точно така. Мисля, че това е много важно. В последния имаме само една стара песен. Това е жива версия на „Crash Bang Wallop“. Но с нея, съпоставяйки я с останалите, можеш да проследиш приемствеността с по-новия материал. Знак, че групата е същата. Разбира се, че не сме точно същите, защото сме поостарели, нещата се променят, а и ние постоянно се опитваме да разширяваме собствените си граници. RAVEN в никакъв случай не е група, която лежи единствено на наследството си или банда, която изпълнява единствено ретро хитове. Няма да ни видите да свирим рок във Вегас, докато не се сринем на сцената като 90-годишни старци. Това няма да се случи. Но може би и тогава изпълненията ни ще бъдат много мощни.

От другата страна - RAVEN са на повече от 50 години. Предполагам, че сборните албуми са добра стратегия за привличане на нова публика?

John Gallagher - Точно така. И аз мисля така. В историята на всяка група има преходни периоди. Пред сцената са, както старите фенове, които следват групата от първия ден и дебюта „Rock Until You Drop“, с техните деца, а те – с техните деца. Днес на нашите концерти идват три поколения. Наблюдавам го в Европа и САЩ. А в Южна Америка например в публиката не можеш да откриеш никого над 25 години. Там са само младежи, които знаят всичко и всички албуми. Страхотно е. Т.е. не сме затворени само на един пазар по някакви причини. Продължаваме да създаваме и да свирим нова музика, защото това умеем. Двете неща, които правим е да създаваме нова музика, защото обичаме този процес. Това е първото. Второто е да излизаме на сцена, за да я изпълняваме, защото и това обичаме да правим.

От другата страна - В какво се крие предизвикателството в създаването на музика за нови поколения фенове?

John Gallagher - Това го научихме преди много време. Ние просто създаваме музика заради себе си. И когато го правим честно и истински, хората могат да го видят. Просто е. Единственото съображение е, разбира се, че не искам да преразказвам онова, което съм направил преди. Не искам да се говори, че някой е чувал нещо, че промяната е в една нота. Никога не го правя и стриктно следвам този принцип. Музиката трябва да е вълнуваща. Трябва да не е нещо, което си чувал преди. Смятам, че последните години са много продуктивни и творчески за RAVEN. Просто хващам инструмент и веднага излизам с нещо ново. В телефона си имам сигурно десет часа рифове, идеи и идеи за песни. Някои от тях дори още не са прослушвани. Записвам и записвам. Когато стигна до същинската част на творческия процес, преравям запазените идеи. Проверявам дали има нещо интересно при тях. Понякога откривам разни неща, друг път – не. Иначе просто включваме инструментите, както обикновено правим. За последния албум имахме няколко готови композиции. Каквото бяхме създали, това беше. Бяхме готови. Но решихме да погледнем и в архивите. Първото нещо, което ни попадна, веднага ни хвана. Няколко от рифовете влязоха в употреба. Тук не става въпрос само за мен. Mike Heller също излезе с някои идеи. Той започна да свири на китара и го прави по много шантав начин. Но пък предлага добри идеи. Mark винаги има страхотни неща. Никога не изпитваме недостиг на материал. Единственият проблем е да изберем най-доброто от него. Това е най-трудното. В един момент записахме 16 нови песни и два кавъра, които ще влязат в различни компилации. Вероятно ще издадем и няколко миниалбуми с отпадналите от албума композиции. Няма да ги затворим завинаги в трезора. Ще се опитаме да ги раздвижим. Креативността е на линия. Хубавите неща са тук и то по много от тях.

От другата страна - Понякога за един албум даден материал не е толкова добър, но с времето си променяте мнението за него. Така ли е?

John Gallagher - Понякога. Понякога разбираш, че една песен е напълно оформена и завършена. Друг път нещо в нея или аранжимента не е както трябва. Слушаме я и усещаме, че не е добре. Има песни, които стоят настрана по 10-15 години. Нещо с тях не е както трябва. Едната част е супер, другата обаче не ми харесва. Понякога просто решаваме да променим нещо. Примерно преместваме припева и всичко си идва на мястото. Като хубавото вино. С времето някои части се усещат по-добре, а други не съвсем. За това и остават на рафта малко по-дълго. В нашия ефир винаги се въртят по 20-30 композиции. Брат ми постоянно повтаря, че не иска отново да премине през толкова много работа. Аз обаче постоянно му показвам какво съм измислил и го питам за мнението му. Интересно е да наблюдаваме другите групи. Вземаш VAN HALEN и осъзнаваш, че в 90% от случаите те са създавали нов материал за всеки албум. Повечето групи със сигурност имат по няколко песни, които постоянно подхвърлят, но никога не използват или понякога преразглеждат. При нас 90% от всеки нов албум е съставен от нов материал. Има една или две композици, които се въртят в главите ни от доста време. Примерно все още държа две песни от 1991, които се надявам в някакъв момент най-накрая да запишем.

От другата страна - Кой е най-голямата пауза от една идея и реализирането й като песен?

John Gallagher - Може би „Top of the Mountain“. Преглеждах стари касетки за евентуален бокс сет на RAVEN за албума „All for One“ от 1983. Попаднах на една касета от онези времена, на която имаше записана репетиция. Mark свиреше само един риф. Нямаше други части от песен. Предполагам, че този риф е бил изкопан и върнат от мъртвите и към него е добавен друг. Този риф е израствал през годините, но никога не е стигал до завършеност. Докато не го чухме и не си казахме, че е страхотен, защото звучи като старата банда, но с нови идеи. Перфектен пример за онова, което се случва. Поработихме върху него и наистина се получи страхотно. Искам да кажа, че си спомням повечето неща, но понякога, докато преслушвам старите касетки, попадам на рифове, които много ми харесват и започвам да се чудя, защо досега не сме ги използвали.

От другата страна - 50 години по-късно откриваш ли някакви недостатъци при работата с брат си?

John Gallagher - Не, всичко е напълно позитивно. Разбираме се, допълваме се. Различни сме като хора, имаме своите силни и слаби страни, но когато свирим, го правим по един същ начин. Не просто бас и китара, а нещо по-голямо. Той не свири онова, което аз. А точно това прави музиката ни по-голяма. Преди да станем част от RAVEN, като деца много се карахме. След като събрахме групата и започнахме да свирим в нея, продължаваме да се караме, но за това използваме инструментите си. Сблъскваме ги. А това прави нещата по-лесни.

От другата страна - Кой концерт никога няма да забравиш?

John Gallagher - Толкова са много. Толкова са много... Примерно първия ни въобще концерт. Първият път, когато свирихме в голяма зала в родния ни град като „Mayfair Ballroom“ или „City Hall“. Първият път, когато свирихме в Америка. Всички първи пъти остават в съзнанието. Голямото шоу, което направихме в Roselands, Австралия. Снимките от него са на корицата на албума „Live at the Inferno“ от 1984. Шоуто с METALLICA през 2014 в Бразилия. Все още има светове за покоряване. Имаме голям списък с желания. Ще се справим.

От другата страна - Спомена METALLICA. При първото турне на RAVEN в Щатите, те са ви съпорт. Сега излизате преди тях. Как гледаш на ситуацията, когато подгрявате банди, на които сте повлияли?

John Gallagher - Много от тези неща са в резултат на късмет. Всеки е склонен да работи здраво. Но много от тези неща са просто късмет. Lars Ulrich e много умен. Той е инструментът зад факта, че METALLICA са феномен. Те са голяма група, която е културен феномен. Постоянно са ми казвали: „Не мислиш ли, че трябва да…?“ Не, хайде, такъв е животът. Благословен съм, че имам възможност да правя това, което правя. Да обикалям света. Всичко е страхотно. Момчетата от METALLICA са невероятни. Срещали сме ги. James Hetfield е най-милият човек. Толкова е земен и откровен. Без превземки. Страхотен е.

От другата страна - Кой е твоят най-„Spinal Tap“ момент?

John Gallagher – Този филм го преживяваме постоянно. Той показва реалния живот. Сцената със „Здравей, Кливланд“. Всяка група се е губела в коридорите. Когато си в лабиринт, изгубваш се и не можеш да намериш сцената. Това се е случвало толкова много пъти. Боже... Ами, звукозаписната компания… В началото, когато вече имат албума, говорят за турнето по време на партито. Спомняш си Fran Drescher, дамата, която играеше публицист. Когато бяхме към „Atlantic Records“, всички бяха като нея – комбинация едновременно от комично и много сериозно положение. Много странно, но абсолютно точно. Понякога го гледаш и ти се струва много забавно. Друг път си е направо документалистика - да, това се случи, да и това се случи... Сещаш се за безжичната връзка, по която хващаш радиото. През 1989 година в Манчестър свирихме с KREATOR. Концертът беше точно до стоянка за таксита. Таксиметровата фирма имаше огромен радиоизлъчвател. И всеки път, когато спирахме да свирим, прозвучаваше: „Такси за Остин, вземане от Банкок…“. Голямо преплитане на сигналите беше. Наистина беше ужасно.

От другата страна - Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния John Gallagher, какъв съвет би му дал?

John Gallagher - Да не вярва на всичко, което му се казва. Да упорства. Всичко ще бъде наред. Всеки път на обратната страна. Времето ще покаже. Времето ще подреди нещата. За група улични хлапета от Нюкясъл бяхме много хитри. Но в средата на 80-те ни излъгаха няколко пъти. Трябваше да се посъберем, да се прегрупираме, да си превържем раните и да започнем отначало. Тези случки просто показаха характера ни. Когато времената станат трудни, не се отказваме, а продължаваме да вървим. Доказали сме го много пъти. Мисля, че хората го виждат, знаят го и подобно поведение им харесва. Харесва им факта, че сме бойна група. Нищо не сме получили по лесния начин. Винаги сме се борили за онова, което имаме. Кариерата ни може да се използва като пример какво да правят и какво да не правят другите. И това е точно така.