Капитан Георги Зайранов за войнската чест, музиката и семейството

На Гергьовден в студиото на Радио Варна гостува един именик, за когото военната служба и музиката вървят ръка за ръка вече повече от четвърт век – капитан III ранг Георги Зайранов, офицер от Българската армия и дългогодишен диригент на Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

Интервюто на Валерия Василева с Георги Зайранов можете да чуете в звуковия файл в края на публикацията.

Още от ранното си детство в родния Свищов той е пленен от магията и тържествения звук на духовия оркестър, който е неизменна част от всеки празник в крайдунавския град и който по-късно ще се превърне в негова съдба.

Пътят му в музиката започва на 4-годишна възраст с цигулката – инструмент, към който го насочва семейството и може би мечтата на неговия дядо, на когото е кръстен. По-късно Георги Зайранов надгражда музикалното си образование с дирижиране и оркестрация на симфоничен и духов оркестър и хор в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и това му отваря вратите към професионалната сцена и военните оркестри.

Службата му в армията започва след Школата за запасни офицери в Плевен, която завършва със чин младши лейтенант и веднага печели конкурс за музикант и диригент. „Избрах да служа в Българската армия в онзи преходен период в края на 90-те години като един гарант за сигурност за бъдещето и за чувство на принадлежност и се гордея с решението си.“ Първите три години е диригент на оркестъра на Карловската бригада, а от 2000-та година професионалният и житейският му път го свързват с Военноморските сили и Варна. Дълги години работи рамо до рамо с капитан III ранг Мирослав Трифонов – офицер, от когото и до днес пази и две ключови послания: безкомпромисна воинска чест и дълбоко чувство за справедливост и безусловна прецизност към всяка нота в партитурата.

За Георги Зайранов духовият оркестър не е просто състав от музиканти, а по-голямото семейство, в което всяка партия, всеки тон и всеки акорд с аважни и имат своето точно място и в музиката, и в строя. „Винаги съм се стремил като лидер на оркестъра музикантите да изпълняват това, което искам, не по заповед, а защото са убедени, че така трябва да бъде и да го правим заедно като екип.“ Диригентът сравнява музикалната партитурата със законите на една държава – когато всички следват написаното и го изпълняват в синхрон и с убеждение, резултатът е хармония, сила и доверие: „В партитурата на оркестъра на всеки инструмент е написано точно кога и какво да изсвири. Ако всички изпълняват написаното в абсолютен синхрон, музиката звучи хармонично, красиво – както би трябвало да бъде и в нашата държава, когато всички следват законите и Конституцията.“

Семейството е най-важното и най-голямата опора, споделя Георги Зайранов. На празника на Българската армия благодари за подкрепата на съпругата си - също музикант във Варненската опера, и на двамата им синове - Мартин и Александър Зайранови, които продължават музикалната линия с цигулката и вече имат впечатляващи успехи на престижни сцени в страната и чужбина. „Всички ние, които служим в Българската армия, сме подкрепени от нашите семейства. На тях дължим смелостта да застанем отпред и да поемем риска, когато се налага.“ Семейните спомени са свързани не само с концертни зали, разказва Георги Зайранов, но и с покорени планински върхове, с летата на палатка в Пирин и Рила и със свободата да си с децата си сред природата, далеч от мобилни телефони и ежедневен шум. "Синовете ми са вече големи, семейството ни се разраства, но се радвам, че тези наши хубави ваканции заедно продължават."

В думите на капитан III ранг Георги Зайранов звучи уважението към традицията, отговорността към службата и благодарността към хората, които стоят зад него – близките, колегите, музикантите от оркестъра. На Гергьовден той отправя своя тих, но категоричен апел – да пазим честта, справедливостта и отговорността в службата и в живота, да работим като екип и да гледаме с оптимизъм напред, дори когато критиката и негативизмът изглеждат най-лесният избор. За него истинското богатство е в хармонията – в оркестъра, в обществото, в семейството, което знае как да цени своите хора и да им каже „Страхотен си!“ в точния момент.