Лесна работа: Накрая всичко се подрежда

Какъв приятен понеделник! Предполагам и вие станахте с мисълта, че предстои относително спокоен ден. Обикновено Вселената се разсмива в отговор и казва: „Колко си сладък! Нямаш идея какво ще се случи нататък“. И то започва. Попадаш в задръстване, където дълго и безрезултатно каниш дзен практиките да запазят позитивизма ти. Опитваш се да седиш правилно и потокът на дишане да заменя потока на мислите. Накрая почти се справяш, в резултат на което заливаш ризата си с кафе. След тази практика спираш да си толкова дзен и... Да описвам ли деня нататък? Няма нужда. Всички знаем какво следва.

Разбира се, Вселената има пръст във всичко, което се случва. Или поне често се успокояваме с тази мисъл. Все пак друго е да разпределиш част от отговорността към мощно хилядолетно присъствие. Вместо, понасяйки последствията от поредното си грешно решение, тежко да въздишаш: „Аз съм виновен. Пак сгафих“. Така получаваш лекота и удобство! Вселената има план. Да закъснееш за работа, да прецака кариерата ти, да ти скапе романса, да счупи крехките ти отношения с някого. Все такива неща... Шегувам се.

Надявам се, че с казаното току-що не настройвам срещу себе си феновете на Мат Кан. Напротив. Дълбоко уважавам книгата му „Вселената винаги има план“. Харесвам посланието за любов към себе си, доверие и приемане на нещата от живота. Според някои от идеите на Кан, когато спреш да се съпротивляваш на живота, той започва да ти съдейства; трудностите не те отклоняват от пътя – те са самият път; всеки край е маскирано ново начало, което още не си разпознал, а изцелението започва в момента, в който спреш да се обвиняваш.

Какво ли би се получило, ако преоблечем някои от официално костюмираните идеи в шарени летни ризи, така че да им е по-леко и усмихнато?

Вселената определено има чувство за хумор и често го доказва на наш гръб.

Започваме от там, че за всичко, което се случва, винаги има причина. Каква може да е тя? Вселената ехидно се усмихва и казва: „Добре се справяш. Я да видим как ще ти се отрази по-голямо натоварване. Колко още можеш да понесеш?“. И точно, когато си мислиш, че си преодолял ситуацията, се накисваш до шия в нова - още по-сложна такава.

Щом приемеш нещата и спреш да се бориш с живота, той си отдъхва, казва: „Най-накрая се усети“ и в това приятно, отпуснато състояние, ти поднася неочаквана награда.

Иначе всеки край е ново начало. Разбира се, преди да го осъзнаем, има ревове, тръшканици, преживяваме драмата.

Още? Трудностите не са пречка. Те се оказват VIP трасето към каквото там си мислим, че сме тръгнали.

А доверието е като да влезеш нощем в непознати води, без да си наясно дали отсреща те чака водопад, или приятно заведение на плажа.

И така, някъде между кафето, поредната драма и екзистенциалната криза, започваш да се питаш може ли Вселената да намали количеството тестове, на които непрекъснато те подлага и продължаваш да търсиш смисъла на всичко това.

Нея ако питаш, смисълът е развитие. Искаш или не, записан си за уроците. Нарича се живот. И ще ти е по-лесно, когато приемеш нещата от него. Дори ще ти е забавно. Вселената винаги има план и той работи така, че накрая всичко се подрежда.