Yngwie Malmsteen: "Обичам да изненадвам и себе си"

Интервю с Yngwie Malmsteen

Каквото и да се каже за Yngwie Malmsteen все ще е вярно. Може би. Китарният виртуоз обаче не се интересува от това, което говорят за него. Или отговорите му се крият в музиката, която създава. Предстои му да издаде нов албум, за който все още няма конкретна информация. Но преди това на 15 юли Китарният Паганини идва за още един концерт в София по покана отново на „BGTSC“. Съпортът е осигурен от американската банда RIVETSKULL. И със съдействието на организаторите за първи път Yngwie Malmsteen гостува в „От другата страна“.

Интервюто с Yngwie Malmsteen е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 6.07.2026 година.

 

От другата страна - Здравейте, Г-н Malmsteen, как сте?

Yngwie Malmsteen - Справям се добре, благодаря.

От другата страна - Какъв сетлист ще чуе българската публика този път?

Yngwie Malmsteen - Ще предложа шоу с всички мои вълнуващи песни. В момента обаче съм в студиото си и точно приключих със следващия ми албум. Много се вълнувам. С него е завладяно съзнанието ми в момента. Няма да изпълнявам нищо от новите композиции сега, защото албумът още не е факт. Но шоуто ще бъде наистина супер. Не е притеснявай. Всичко ще бъде страхотно. 100% вълнуващо.

От другата страна - След толкова албуми по-лесен или по-труден стана изборът на композиции за един концерт?

Yngwie Malmsteen - Много труден. Имам около 30 албума. Така че не е никак лесно. Има композиции, които трябва задължително да присъстват. Понякога, обаче, ги сменям. Никога не свиря един и същ сет. Склонен съм всяка вече да го променям. Никога, когато съм на турне, не изпълнявам едни и същи композиции на всеки концерт. Няма такова нещо. Променям ги всяка вечер. Сетът никога не е еднакъв. Преди всеки концерт, се срещам с групата в стаята ми, за да й покажа песните, които ще изпълняваме. Разбира ме се, след което като се качим на сцената, свирим съвсем различни неща. Така че дори момчетата в групата не са наясно какво ще ми хрумне да направя.

От другата страна - Има ли композиция, която никога не махаш от сета?

Yngwie Malmsteen - Мисля, че всеки път изпълнявам „Far Beyond the Sun“. Мисля, че доста време не свирех „Black Star“. След което отново я върнах за концертите. Но никога не съм премахвал по някакви причини „Far Beyond the Sun“. През последните години има още няколко композиции, които винаги изпълнявам, но както казах, не обичам да свиря един и същ сет всяка вечер. Всеки концерт трябва да е малко по-различен.

От другата страна - Всяка вече изненадваш групата си.

Yngwie Malmsteen - Така е, но обичам да изненадвам и себе си. При мен всичко е импровизация. Всички въведения, сола и други части са импровизация. Така че те никога не са същите, както предишната вечер. Различни са, защото в противен случай ще ми омръзне, а не искам това да ми се случва.

От другата страна - Ако започваше днес кариерата си от самото начало, без изградено име и без контакти, но със същите китарни умения, мислиш ли, че щеше да пробиеш в музикалния бизнес?

Yngwie Malmsteen - Това е много добър въпрос. Когато бях млад изпълнител, имаше установени правила. Ако нямаш договор за запис, с други думи, ако нямаш звукозаписна компания, с която да си подписал, нямаш никакъв шанс. Нямаш какво да направиш. Можеш да свириш с местни групи, да правиш каквото и да е, но никой нямаше да се заинтересува от теб. Трябваше да имаш звукозаписна компания, с която да подпишеш, която да ти осигури записи, за да се появиш в албум, който да бъде разпространен в целия свят. Така беше, когато аз започнах. Това, обаче, се промени много. Всъщност, срещал съм музиканти, които издават музика от много по-малко време отколкото аз. Те никога не са имали звукозаписна компания зад себе си. Започнали са с YouTube и Facebook и продължават по същия начин. Може би не съм правилният човек, който да отговори на този въпрос. Знам само, че никога не съм правил компромиси с музиката си. Дори и да има някакви тенденции, в чиято посока са се опитвали да ме заставят да поема, съм отговарял, че никога няма да го направя. Пращал съм ги по-живо, по-здраво. Може би не съм правилният човек, който да дава съвети, защото никога не съм следвал правилата. Никога не съм ги спазвал. Може би затова все още съм тук, защото никога не съм следвал тенденциите и правилата на системата. Сякаш съм имунизиран срещу тях, така да се каже.

От другата страна - Критиката има ли роля при формирането на великите артисти?

Yngwie Malmsteen - Така, ще отговоря по следния начин. Някои от най-великите творци, художници, писатели и музиканти на своето време, докато са били живи, са имали най-лошите критици, винаги най-лошите. Тези неща никога, никога не са ме интересували. И в двете посоки - ако някой ми отправи негативна критика или когато някой ме нарече Бог и че съм най-великият на света, не бих го послушал. Защото моят компас, вътрешният ми компас, е толкова верен, че винаги знам кога съм добър, знам кога съм лош, знам кога правя нещо добро, знам кога правя нещо, което не е добро. Не е необходимо някой да ми го казва. И със сигурност не ми пука. Наистина не ме интересува. Същото беше и преди. Не толкова се притеснявах, колкото бях наясно със списанията и критиките в определена журналистическа форма. А днес не е необходимо да си журналист, не е нужно да си някой. Просто имаш мобилен телефон, който всеки по целия свят има и можеш да пишеш и казваш каквото си поискаш. И нека те попитам следното. Защо трябва да ме е грижа за това? Защо трябва да ме е грижа какво си мисли някой, който използва мобилния си телефон, където и да е? Не ме интересува, защото ако създам нещо, което и истинско, което е от душата ми, от сърцето ми и душата ми, т.е. съм го създал от цялото ми същество и някой каже, че е ужасно, мислиш ли, че ще го приема, само защото някой някъде го е казал? Не. Да кажем, че някоя вечер изляза на сцената и не смятам, че съм се представил добре, но хората кажат, че съм бил страхотен, мислиш ли, че ще го приема? Не, защото знам, че не съм бил толкова добър, колкото е трябвало да бъда. Или съм напълно наясно, че съм създал най-великото нещо, което съм могъл. Следователно критиката няма никакво действие над мен по никакъв начин. Просто това съм аз. Ще ти кажа нещо. Ако бях направил това, което хората ми казаха да направя, когато започнах, ако ги слушах какво е трябвало и какво не е трябвало да правя, със сигурност сега нямаше да говоря с теб. Ако ме интересуваше какво мислят хората, нямаше да съм тук днес. Така че добро, лошо, няма значение. Вържи попа, за да е мирно селото. Дръж критиците далеч от себе си. И тогава, и сега те и тяхната критика не ме интересуват. Просто това съм аз. Не знам дали това ме прави добър или лош. Добре, за да съм малко по-задълбочен, не ме интересува какво правят другите хора. Не ме интересува какво мислят другите хора. Не ме интересува какво правят другите. Това е просто шум за мен. Имам визия, която следвам и преследвам. Тази визия е ясна за мен и е моята цел. Тя е нещото, което ще направя. А шумът, какво се случва отляво и отдясно, въобще не ме интересува.

От другата страна - Кое най-голямото недоразумение в музикалната индустрия относно виртуозните инструменталисти като теб?

Yngwie Malmsteen - Може би повечето не го разбират, но има и хора, което са наясно с това, което ще кажа. Ще цитирам Николо Паганини. Той е казал, че човек трябва да чувства силно, за да накара и другите да чувстват силно. С други думи, трябва да влагаш страст в това, което правиш. И тогава никой не може да те игнорира. Могат да говорят за теб каквото си поискат, но не могат да те пренебрегнат. Ако просто стоиш на мястото си, държиш се като мило малко момче и играеш по правилата, тогава просто ще изчезнеш в тълпата. Разбираш ме, нали? Така че от първия ден, дори много преди да има Интернет, говоря за 70-те години, когато започнах, всички ми казваха, че не мога да правя едно или друго. Не мога да правя точно това и никога няма да успея. А мен въобще не ме интересуваше какво говорят, защото имах онази вътрешна страст към това, което правех. В същото време никога не съм си мислел, че ако направя едно или друго, ще бъда рок звезда, ще си купувам големи къщи и Ферарита. Никога не съм мислил по подобен начин. В главата ми имаше само и единствено музиката, която ме тласкаше напред. Без да смятам, че ако направя нещо конкретно, ще постигна успех или слава. Никога не съм мислил така. Много съм странен в това отношение. Никога подобни материални неща не са ме интересували. Знаеш ли, когато съм в ресторант, хората идват при мен и ми благодарят, което е много мило. Но това не означава, че мисля различно за себе си, само защото някой ми е направил комплимент или е казал нещо лошо. Каквото и да е. Така че нямам коментар за това какво правят или мислят другите хора, защото не им отделям от времето си. Смятам ли го за добро? Мисля ли, че е добро? Повярвайте ми, аз съм най-строгият критик, който съществува. Няма толкова строг критик, колкото съм аз. Преди всичко аз съм много критичен. Току-що завърших новия си албум и го слушах в различни коли. Слушах го на различни места и си мислех: „Достатъчно ли е добър? Дали да не променя нещо?“ Анализирах го като човек, който дори не го е създал. Карам си колата и го слушам сякаш не е мое творение. По този начин си изграждам впечатление. Аз съм продуцент, композитор, аз съм всичко. Аз съм певец. Правя всичко. Не само свиря на китара. Аз композирам. Все едно съм писател или художник. Не поставям само основата и след това да оставя някой друг да нарисува останалата част. Аз рисувам цялата картина. И харесва ли ми, изумен ли съм от нея? Мисля ли, че е невероятна? Не е лесно да се самовпечатлиш. Никак не е лесно сам да се удивиш. Почти е невъзможно. Но знам, че ако това, което съм създал, не ми въздейства напълно умопомрачително докато го слушам, то значи не е достатъчно добро. И ако някой друг каже, след като съм преминал през целия този филтър със собственото си творение, ако някой каже, че това е такова или друго, дали ме интересува? Не. Не, защото вече е преминало през моя филтър. Не е нужно да чакам другите да ми кажат какво мислят. Тук става въпрос за това, което аз мисля, защото изкуството е мое. Когато си отида, това изкуство, все още ще съществува. И няма да има никакво значение какво са мислили другите. Та за Пикасо са мислили, че не струва, когато се е появил. Не е могъл да продаде картините си, защото никой не ги е искал. Както и Ван Гог. Но трябвало ли е да променят начина си на рисуване, само за да им купуват картините? Разбира се, че не. Затова все още говорят за Пикасо. Виж, със сигурност има някой, който е успял да продаде някаква стандартна картина, която е нарисувал. И кой е той днес? Никой. Думите не могат да ме засегнат. За мен Интернетът е нищо повече от една голяма гадна канализация. Разбираш ли, какво имам предвид? Всеки може да говори каквото си иска. И мислиш ли, че ме интересува какво мислят? Не! Но ако аз самият не смятам, че съм направил нещо невероятно добро, тогава не бих го издал. Няма да се потупвам по гърба. Веднага ще го изхвърля, защото го намирам за лошо. Много съм строг към себе си. Не се разхождам наоколо, за да слушам какво казват другите. Мен ме интересува качеството, което съм постигнал. Аз съм филтъра. Аз вземам решението. Аз отправям критиката. И едва тогава албумът е готов.

От другата страна - Има ли риф или соло, което никога не си записал, защото смяташ, че светът не е готов за него?

Yngwie Malmsteen - Не, не работя така. По принцип това, което правя, е всичко да е подчинено на импровизацията. Вземам китарата без да имам нищо предвид и започвам да свиря. Нямам предварително зададена мелодия, която в този момент ще изсвиря. И често се появяват изненади. Хващам се, че си задавам въпроса: „О, какво е това?“ Записвам го, след което или го развивам в нещо повече, или никога не го използвам. Може би ще го чуя след 10  години и то ще ме впечатли. Това, обаче, не се случва толкова често. В по-ранните ми записи използвах идеи, които бях създал като тийнейджър. Но вече не правя така. Вече не работя по този начин. Ако се появи идея от импровизациите ми, ще продължа от там. Ако е нещо вълнуващо, нещо изумително, ще го надградя.

От другата страна - Коя китара в колекцията ти има най-емоционална стойност, въпреки че може да не е най-добрата технически?

Yngwie Malmsteen - Много е забавно. Седя си тук в стаята със стотици китари и усилватели. Знаеш ли, има една китара, която всички познават като „Патето“. Имам я от дете. Свиря на нея от „Rising Force“. Цялата е очукана. Всъщност вече не я използвам, но е много ценна за мен. Открих за себе си, че не трябва да се привързвам към някоя китара, защото знаеш ли какво става? Когато се привържеш твърде много към една китара, не можеш да свириш на други китари. Това, което по принцип правя, е следното: с моя китарен техник подготвяме китари – вземам примерно 10-та, 7-а, 8-а, 9-а, общо около десет китари, които на практика са почти абсолютно еднакви, но всъщност не съвсем. На гърба на всяка има номер и с времето започваш да научаваш разликите. Номер седем има малко повече от едно, номер три има малко повече от друго, но като цяло са много сходни – с еднаква конфигурация, едни и същи адаптери и всичко останало.Странното е, че от всички тези китари, които са пред мен в момента, има една, която се превърна в основната ми китара. За последния ми албум, този, който току-що завърших, както и за предишния, на практика използвах за всичко само тази китара. Странно е, защото можех да взема, която и да е от останалите, но точно тази е моята универсална китара. Вече е на около 20 години и на нея пише №7. Това е всичко, което ми е необходимо да знам.

От другата страна - След всички тези години с китарите „Stratocaster“, има ли някакъв детайл в конструкцията им, който все още ти се иска да беше различен?

Yngwie Malmsteen - Днес вече не. Но когато за първи път започнах да свиря с тези китари, първото нещо, което осъзнах, беше, че не харесвам оригиналните адаптери на „Fender“. Те са чудесни за по-чист звук – например Mark Knopfler вади страхотен тон с тях, а и теса добри изобщо за такъв тип звучене. Аз обаче използвам много дисторшън. И какво се получава тогава? От единичната намотка се чува много бръмчене. Фоновият шум е много. Но ако използваш адаптера на „Gibson“ с две намотки, тогава китарата вече не звучи като „Stratocaster“. Тя придобива различен тон. Американската компания „Seymour Duncan“ прави най-добрите адаптери и именно такива са монтирани на моите китари. Освен това съм сложил много по-големи прагчета и скалопирани грифове. Иначе китарите са съвършени. Наистина няма какво да им променяш. Те са като цигулката „Страдивариус“ на Николо Паганини. По същество ми харесва, когато китарата се превърне в твой инструмент и ако не можеш да извлечеш от нея това, което ти е необходимо, вината не е в китарата, а в теб самия.Затова се натискам да работя много по-усилено върху едно или две неща, докато не постигна онова, което ми трябва. А това е много дълъг процес. Свиря на китара повече от 50 години. Направо е невероятно. Наистина е много време.

От другата страна - Ако младият Yngwei от 1983 година можеше да изпробва любимата ти китара, какво мислиш, че би казал след първите 5 минути?

Yngwie Malmsteen - Определено ще я хареса. 100% ще стане точно така. Просто е същото, наистина е същото, но по-добро. Извивките по грифа между прагчетата са по-равномерни и прилягат перфектно на пръстите. По принцип няма разлика. В крайна сметка няма разлика, но частите на грифа са малко по-заоблени и това е всичко. Иначе всичко друго е същото.

От другата страна - Последен въпрос. Ако можеш да се върнеш и да преживееш отново само един от концертите ти, не заради изпълнението, а заради атмосферата в залата, кой ще бъде и какво го направи толкова специален?

Yngwie Malmsteen - Направил съм десетки хиляди концерти. Всъщност през последните няколко години всичко беше страхотно. Не си спомням да съм имал лош концерт от години.Когато за първи път започнах солова кариера, всъщност още преди това, когато бях част от група, съм имал доста лоши концерти. Имаше много участия, от които определено не бях доволен. Със сигурност. Но може би повече от 20 години не съм имал наистина лош концерт. Единствените неща, които могат да развалят шоуто, са, когато осветителят се издъни или машината за дим не работи както трябва. Що се се отнася до самата музика и до публиката, мисля, че винаги са добре. Винаги!