Черноморска розова пъстърва – първи успешен български експеримент

След повече от три десетилетия работа по една семейна мечта край Каварна вече е факт първото успешно отглеждане на дъгова пъстърва в морски води в България. Експериментът е реализиран в мидената ферма „Дълбока“ от баща и син Веселин и Васил Прокопиеви, съвместно с учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Тракийския университет и с подкрепата на Генералната комисия по рибарство към Европейския съюз.

Малките пъстърви са транспортирани от развъдник край Самоков в специализиран автомобил. По време на пътуването учените постепенно повишават солеността на водата чрез добавяне на сол и изравняване на температурата. След пристигането им край Каварна адаптацията продължава чрез добавяне на морска вода.

В продължение на близо седем месеца проследяват развитието на рибите. За пет месеца и 20 дни част от тях увеличават теглото си повече от шест пъти, като някои екземпляри достигат 1,2–1,3 килограма.

Експериментът не преминава без трудности. От първоначално зарибените около 800–900 пъстърви с тегло около стотина грама, още през първите дни загиват между 30 и 40 процента. Според учените причината най-вероятно е малкият размер на рибите при адаптацията.

„35 години работихме за тази идея. Имаше много бюрократични пречки и малцина вярваха, че може да се получи. Днес вече знаем, че е възможно“, казва Веселин Прокопиев.

Проектът поставя няколко национални първи постижения – първо успешно отглеждане на дъгова пъстърва в морски садки, първо внедряване на интегрирана мултитрофична аквакултурна система (IMTA), съчетаваща риба и миди, както и първо оперативно приложение на демонстрационен център за морски аквакултури в България.

„Работният ден е 25 часа“, казва с усмивка Васил Прокопиев.

Следващият етап предвижда използването на по-едри екземпляри пъстърва, след като натрупаният опит показва, че те ще се адаптират по-успешно към морската среда.

До края на юли предстои зарибяване с ципура и лаврак от Гърция. „При пъстървата постепенно увеличавахме солеността. При ципурата и лаврака ще трябва да направим обратния процес – да намалим солеността, защото идват от по-солени води“, обяснява Васил Прокопиев.

„Оказа се, че пъстървата, отгледана в Черно море, е по-вкусна. Дори месото ѝ придоби характерния розов цвят, който сравнихме със същата партида риба, останала в сладководния развъдник“, разказва той.

Екипът вече работи по разширяване на демонстрационния център с нови видове – стриди, конярка и кафяви водорасли.

Семейство Прокопиеви планира следващия етап от развитието на стопанството. В непосредствена близост до ресторанта вече е изградена фабрика за консервиране на риба и морски продукти, която ще започне работа след приключване на необходимите административни процедури.

В момента цялата продукция от фермата – риба, миди, рапани и скариди – се предлага единствено в ресторанта и фирмения магазин. „Скоро това ще се промени с пускането на фабриката“, заявява Васил Прокопиев.

Първият продукт, който ще бъде преработван в новото предприятие, ще бъде риба.