Лесна работа: Лято като ягодова торта

Юли. Понеделник вечер. Лято.

Дните са по-красиви. Слънцето – по-мързеливо. Хората – по-усмихнати. Настроението – по-лежерно. Сезонът и месецът, в които ми се иска новините да са повече радост, отколкото напрежение; повече повод за наздравица, отколкото причина за тежки разговори и сложни планове.

Прекрасно нещо е лятото. Топлият вятър сякаш надува платната на летните шапки и те потеглят като ветроходни кораби на мечтите – към жадувани срещи, любими хора, красиви събития. Сладките възгласи на играещи деца правят града още по-топъл. Цветните дрехи галят погледа. Коктейлите на плажа засилват очакванията.

Всеки има своята юлска радост. Насаме с любима книга, в нежна прегръдка на дансинга, на сладка приказка в приятно лятно кафене или в задълбочен разговор с приятел на брега, докато вълните се закачат, а песъчинките се процеждат през пръстите. Процеждат се като бързите минути, като прекрасното лято, като лимитираното ни време, като живота...

Често мисля за лятото като за любим десерт. Може кокосов. С шоколад. Украсен с много ароматни ягоди и малини. Към тях, добавен сметанов сладолед. Лятото е сладко, предизвикателно, неустоимо и великолепно. Във всичките му форми, преживявания и варианти. С всичките възможни компании. Или без тях. С пътуванията, които предстоят или може би не. С местата, срещите, хората. С плановете и импровизациите си. С музиката, която го обгръща от първия юлски изгрев до внимателно сгънатата хавлия в последния плажен ден за сезона.

Лятото като ягодова торта. Не като онази изящна декемврийска бонбониера, която отваряш сякаш, за да сложиш край на всички равносметки. А по някакъв лек и забавен начин.

Ето защо сега, по никое време, в един юлски понеделник вдигам наздравица за лятото и всички прекрасни неща, хора и събития, които следват.

За живота, който безмилостно бърза. За желанието ни да го настигнем, да го изпреварим дори, да предвидим всеки негов ход и за голямото забавление на Вселената, когато се опитваме да правим това. За пламъка, енергията, отдадеността и чувството, с които се стараем в началото на пътя. За избухването на страст и нетърпение, когато се залавяме за нещо. За успокоението, което ни обгръща по-нататък във времето. И за смирението след това. За всичко, което се случва от първата точка до края на хоризонта.

За всичко, наречено живот.

От първата песен, която си изсвирил на китара. През първия магнетичен поглед. До чашата горещ шоколад, която ти подават с грижа и обич. И ти, да, обичаш горещ шоколад, но кротките сълзи в очите ти не са от него, а от трогателното чувство, което стяга сърцето, защото важните хора в живота ти са до теб и искаш това да трае вечно. Независимо от планините, които трябва да изкачиш; от падините, през които се спускаш; от буйните води на житейската река или от дълбоко блато на проблемите, в които се случва да нагазиш. Независимо от бурите, които трябва да преодолееш и от огледалата, в които трябва да се гледаш, установявайки колко различен човек си при всяко ново вглеждане и надявайки се, че си по-добър, по-мъдър, по-великодушен.

През всичките години на обич, справяне, рани и празници...

И през цялото очарователно, тревожно, вълнуващо, нелеко, сложно, щастливо, завладяващо, трепетно, непредсказуемо, приключенско, вдъхновяващо, смешно, тъжно, всякакво, но лично твое и прекрасно, дори фантастично нещо, наречено Живот.