Sotiris Vayenas (SEPTICFLESH): "Редът е част от хаоса"

Интервю със Sotiris Vayenas (SEPTICFLESH)

На 19 септември гръцките екстремисти SEPTICFLESH ще свирят в Античния театър в Пловдив. Групата ще бъде с Оркестъра и Хора на Държавна опера – Пловдив под диригентството на Koen Schoots. Организатори са „Blue Hills Events“, а концертът е част от форума „Music Of The Ages“.

SEPTICFLESH са гостували и преди в България, но това ще бъде първият им концерт у нас със симфоничен оркестър. Със съдействието на организаторите Sotiris Vayenas от групата даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто със Sotiris Vayenas (SEPTICFLESH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 24.08.2026 година.

 

От другата страна - Привет, Sotiris, през септември ще свирите в Античния театър в Пловдив със симфоничен оркестър. Вече имате ли представа какво ще представите тук?

Sotiris Vayenas - Както можеш да си представиш, винаги се подготвяме много сериозно преди такива специални концерти Първо трябва да помислим за песните, а след това да координираме всичко с много участници. С музикантите от оркестъра, хòра и всички останали изпълнители. Така че най-напред решаваме за песните от сетлиста, после продължаваме с останалата подготовка. Ще пристигнем по-рано, за да имаме репетиции с целия оркестър.

От другата страна - Тъй като SEPTICFLESH е група, която използва класически оркестър в албумите си, променяте ли нещо специално за концертното преживяване?

Sotiris Vayenas - Да, винаги променяме песните, за да звучат по-добре на живо. Не се страхуваме да експериментираме на концертите ни. Така че има разлики. Феновете няма да чуят точни копия на песните така, както са в албумите. Ще чуят повече. Добавяме нови елементи. Освен това имаме вариации затова, как започваме дадени композиции, защото смятаме, че е по-добре да има връзка между тях. Мислим и за самото ни излизане на сцената, защото има песни, при които някои трябва да влязат, други да излязат. Всичко изисква добра координация и не искаме да има паузипри тези случаи. Затова правим промени в музиката.

От другата страна - Кои песни на SEPTICFLESH са по-лесни или по-трудни за подготовка на живо с оркестър - от ранните години на групата или от по-новите?

Sotiris Vayenas - Зависи. Понякога си смятал, че една песен ще бъде лесна, но не е, защото мислиш като метъл музикант, а класическите музиканти имат различен стил на изпълнение. Те не са свикнали да свирят в изключително прецизни и стегнати пасажи. Освен това трябва да сме много точни с барабаните. Така че в някои случаи песни, които изглеждат по-лесни, не са толкова лесни за изпълнение, защото имаш голям екип, който трябва да изсвири някои части изключително стегнато. Не е въпрос дали има трудна партия с много ноти или партия с малко ноти. Зависи как оркестърът ще усети песента. И, разбира се, много е важно да имашдиригент, който разбира какво трябва да бъде направено. А ние имаме късмет, че имаме Koen Schoots. С него сме работили много заедно. Затова резултатът винаги е такъв, какъвто трябва да бъде.

От другата страна - Ще бъдеш ли на концерта?

Sotiris Vayenas - Разбира се.

От другата страна - Защото съм бил на много концерти на SEPTICFLESH, но без теб на сцената.

Sotiris Vayenas - Винаги участвам в специалните концерти като този с оркестър и в специалните участия. Разбира се, не съм на повечето други на SEPTICFLESH, но когато намеря възможност да бъда на даден концерт, просто се възползвам от нея и се появявам. Така че ще се видим там.

От другата страна - Когато композирате, кое идва първо - класическата част или екстремните елементи?

Sotiris Vayenas - Зависи от песента. Има ситуации, в които първо имаме класическия аранжимент, а после трябва да мислим за метъл частите. Всъщност Christos Antoniou първо композира оркестровите партии в неговия стил, а след това измисляме китарите, барабаните и всичко останало. Но има и случаи, в които аз създавам песен и имам идея на пиано. Най-важното е да бъде намерен основният елемент на композицията. Нещо, около което можеш да градиш. Това може да бъде основната мелодия, която първоначално може да бъде изсвирена на какъвто и да е инструмент или много добър риф, който те вдъхновява да изградиш ощемного около него. Така че нямаме ограничения за това как започваме една композиция.

От другата страна - Как SEPTICFLESH приемат идеята, че класическата музика е изискана, а екстремният метъл е примитивен?

Sotiris Vayenas - Наистина обичаме тази комбинация. Да имаш нещо сурово заедно с нещо изискано. Вярваме в силата на крайностите и смятаме, че е много по-екстремно да преминеш от тиха част към шумна част, отколкото през цялото време да имаш много, много силна част. Както е при живопистта. Ако сложиш черно, черно, черно, черно, няма да получиш контраст. Ако сложиш черно до бяло, контрастът е вече краен. Така че обичаме в песните ни да има контраст и в него, когато дойде моментът, да вкараме мелодиите. Защото в началото всичко е отворено. Има случаи, в които съм създал някои мелодии за китара, но в накрая решаваме те да бъдат изсвирени от цигуларите. Всичко зависи от това как изграждаме контраста и как се чувстваме, когато слушаме песента.

От другата страна - В музиката на SEPTICFLESH оркестърът създава ли красота или прави ужаса по-елегантен?

Sotiris Vayenas - Мисля, че и двете. И двете. Има случаи, в които оркестърът е по-безумен и по-ужасяващ от китарите. Което е страхотно. Има техники, които можеш да използваш с цигулки и с други инструменти, които усилват този тип безумие и подсилват този тип хорър елементи. Например, имаме песни като „Coming Storm“, в която има наистина луди оркестрови аранжименти. Но, разбира се, оркестърът може да се използва и за подсилване на емоционалните елементи. Затова определени мелодии, които първоначално са били създадени за китари, понякога звучат по-добре изсвирени с цигулки и струнни инструменти.

От другата страна - Използват ли SEPTICFLESH оркестъра като божествена сила, а метъл групата като нещо по-човешко, чудовищно или земно?

Sotiris Vayenas - Мисля, че оркестърът е като армия. Имаш на разположение много различни звукови форми. И той е част от цялото. Не мислим за оркестъра като за нещо отделно. Не го използваме просто като клавирен пласт. Така че той винаги добавя по нещо към силата на композицията. Той не е сила сам по себе си, а добавя към силата на всичко, добавя към цялата песен.

От другата страна - Подсказва ли музиката на SEPTICFLESH, че хаосът и редът са врагове или че истинската сила идва от тяхното обединение?

Sotiris Vayenas - Второто, защото редът е просто израз на хаоса. Той е част от хаоса. Така че хаосът, хаотичният елемент, е и елемент на творчество. Нещо, което те изкарва извън зоната ти на комфорт. И е наистина важно да отвориш вратата към хаоса, ако искаш да представиш нещо наистина необикновено. Иначе лесно можеш да заседнеш и просто да следваш установите формули тухла по тухла. Да разчиташ на подредените вече модели. А ние вярваме, че да държиш всичко в строг ред, не е чак толкова артистично.

От другата страна - Как се контролира такъв хаос?

Sotiris Vayenas - С много болка. А под болка имам предвид много часове опити да го контролираш. Много емоционално напрежение от опитите да намериш решение на много трудни ситуации. Когато работиш с хаотични елементи, определено си извън зоната си на комфорт. Изправяш се пред неща, за които не знаеш отговорите, а трябва да ги намериш. Този процес е наистина труден, защото трябва да преминеш през много различни варианти, преди да почувстваш, че всичко се получава добре. И преди всичко, освен че си творец, трябва да бъдеш и слушател. Затова, когато сме на много развит етап от песните, винаги се опитваме да се отдалечим от момента на създаването и да оставим пространство на умовете си. Те трябва да излязат от творческия резултат и да го чуят, когато са свежи. И само ако всички почувстваме, че песента е готова, тогава е готова. А това не се получава толкова лесно.

От другата страна - Спомена, че търсите отговорите. Търсите отговорите, за да зададете въпроси на слушателите?

Sotiris Vayenas - Много добър въпрос. Трябва да накараш слушателя да се запита, да се зачуди. Трябва да му дадеш храна за размисъл. Много е важно, ако искаш наистина да бъдеш артист, да се стремиш и да представяш идеи, от които хората ще имат какво да спечелят. Така че всичко започва с въпроси, но после получаваш някакви отговори. Когато получиш отговорите, възникват нови въпроси. Това е кръг.

От другата страна - Ако SEPTICFLESH превръщат бруталността в красота, означава ли това, че насилието в изкуството може да се превърне във форма на надхвърляне на границите на познатия материален свят?

Sotiris Vayenas - Мисля, че насилието е част от живота. Дори когато не го одобряваме. Елементи на насилие има например в оцеляването. Вземи примитивните животни. И, разбира се, погледни времената, когато човекът е бил наистина първобитен. Той е трябвало да намери начин да оцелее. Така че насилието е било част от живота. Но насилие с причина, не насилие просто заради самото насилие. И затова мисля, че във всички нас има следи от мрак. А когато правиш изкуство и докоснеш тези следи, тогава не само представяш нещо наистина интензивно, но и хората намират връзка с него, защото всеки носи в себе си и мрак, и светлина.

От другата страна - Тоест в музиката си търсите именно тази връзка между мрака и светлината.

Sotiris Vayenas - Точно така.

От другата страна - Прави ли симфоничният звук на групата дет метъла по-театрален или прави класическата музика по-брутална?

Sotiris Vayenas - И двете. И двете, защото, както казах по-рано, някои оркестрови части са много по-брутални дори без китари. Това е преминаването между тези два наистина различни свята. Но чрез него се появява моментът, средата, точката, която ги свързва. И именно в тази точка оркестърът става по-брутален, а метълът — по-мелодичен.

От другата страна - Каква е рецептата? Как SEPTICFLESH превръщат хаоса в структура, без музиката да звучи прекалено контролирана или стерилна?

Sotiris Vayenas - Знаеш ли, това е нещо, което винаги се опитваме да избегнем. Винаги се опитваме да не правим нещата стерилни. Мисля, че предимството ни е, че сме много музиканти, които наистина могат да създават музика. Всеки в групата допринася с песни и идеи. Така че не става дума за един човек, който лесно може да попадне в капана и да поднесе нещо стерилно. Защото всички останали ще се опитат да го разклатят. Ще разтърсят основния композитор на песента, за да го извадят от стерилните пътеки. Така че всеки член има роля в избягването на този капан.

От другата страна - Сменям въпросите. Защо митологичните, религиозните и апокалиптичните теми работят толкова добре както с екстремния метъл, така и с класическата музика?

Sotiris Vayenas - По някаква причина метълът е музика, която пасва много, наистина много добре на театралността и театралните елементи. А когато казвам театрални, имам предвид и елементи, които са визуални. Чрез текстовете представяш визия на публиката. Много       групи, например IRON MAIDEN, имат композиции, при които не само слушаш музиката, а докато слушаш песните, пътуваш към различни места, към различни епохи, към каквото и да е. Мисля, че по някаква причина метълът помага на човек да пътува чрез ума си. Затова много групи пишат текстове, които създават специална атмосфера за слушателите им. Това е част от магията.

От другата страна - Използват ли текстовете на SEPTICFLESH мита, смъртта и божественото, за да описват външни светове или всъщност картографират скритата архитектура на човешкия ум?

Sotiris Vayenas - Тъй като аз пиша текстовете, мога да кажа, че е второто. Силно вярвам, че човешкият ум има огромен потенциал, който остава неизползван. Става въпрос за сфери, свързани както с окултното, такаи с науката. Тези области отново ни връщат към ума. Защото умът е енергията, той е първичното място, от което всичко започва да приема форма. А след това е необходимо нужното усилие тези творения на ума да се оформят в плът и кръв.

От другата страна – Могат ли SEPTICFLESH да бъдат разбирани не толкова като метъл група с оркестрация, а по-скоро като тъмен класически проект, който използва метъла като основа?

Sotiris Vayenas - Зависи от гледната точка. Когато създаваме музика, ние мислим за музика. Така е било винаги. Никога не сме си казвали, че сега ще създадем дет метъл песен или че ще създадем класическа песен. При нас няма нищо подобно. И никога не сме следвали тенденциите. Винаги сме свирили онова, което сме усещали като добро и което при нас се получава естествено. Така че преди всичко се стремим да създаваме въздействаща музика. След което решението с кои инструменти ще бъде изсвирена и кои общи елементи ще надделеят, идва естествено. Затова за нас няма значение дали някой казва, че сме експериментална група с метъл елементи или че сме метъл група с класически елементи. Това за нас няма значение.  

От другата страна - В такъв случай може ли мракът в музиката да разкрива истини, които красотата сама по себе си не може да изрази?

Sotiris Vayenas - Затова говорех за контраста, защото именно той прави сладкото сладко и горчивината горчива. Имаш нещо, с което да сравниш, за да почувстваш едното по един начин, а другото - по друг начин.

От другата страна - Тогава, ако класическата музика представлява цивилизацията, а екстремният метъл представлява бездната, какво казва тяхното сливане за човешката природа?

Sotiris Vayenas - Казва, че сме сложни. Ние сме най-сложното същество в света. И най-могъщото. Това е наистина странна и страховита комбинация, която хората притежават, и мисля, че тя е една от характеристиките на човешкия род.

От другата страна - Но не е ли именно това трагедията на човечеството?

Sotiris Vayenas - Да. Трагично е, защото имаме потенциал за величие, но имаме и потенциал за пълно разрушение. И точно в това е трагедията.

От другата страна - Ако класическата музика често представлява реда, а екстремният метъл често олицетворява хаоса, какво се случва, когато SEPTICFLESH ги накара да говорят на един и същ език?

Sotiris Vayenas - Харесва ми това, което каза. Става дума за език. Става дума за превеждане на нещо от един език на друг и за изграждане на собствен език, който е основният преводач, така да се каже. Наистина мисля, че музикант, който уважава себе си, първо се опитва да изгради свой собствен стил, така че песните на групата да бъдат разпознаваеми още от първите ноти или дори от първите думи. Много е важно една група да изгради начин на общуване, в основата на който да стои комбинацията от силен език, изградена от образи, думи и музика. Всичко трябва да бъде на едно място, а силата идва тогава, когато няма шум, който да разрушава този език. Трябва да има думи, които означават нещо и музика, която носи смисъл. Това е най-важното.

От другата страна - Тогава по-трудно ли е, или по-лесно, да се създава музика, която прилича повече на ритуал, отколкото на забавление?

Sotiris Vayenas - Мисля, че ритуалният елемент идва от егото, от ума. Трансценденцията е това, което прави всичко по-ритуално, защото когато говориш директно в ума на друг човек, когато имаш да кажеш нещо силно или когато свързваш точките между различните цивилизации и първичните елементи в човешката психика, тогава предизвикваш у слушателя тази странна ритуална атмосфера. Може да се каже, че това е вид причастие. Един вид предаване на конкретни мисли и елементи към публиката. А най-великото е, че когато свириш на живо, получаваш тази вибрация обратно. Виждаш я в очите на публиката и усещаш, че си постигнал нещо голямо.

От другата страна - Кой е най-скучният въпрос, който постоянно ти задават и на който вече ти е омръзнало да отговаряш?

Sotiris Vayenas - Няма конкретен въпрос. Много са скучни въпросите, които не се стремят към нещо различно. Например, когато някой те пита за известни факти, като кога ще свирим. Факти, които всички вече знаят. Не е толкова важно да отговаряш, че през декември ще направим едно, а след това друго, когато просто почти като историк изреждаш числа в хронологичен ред на събитията. Това е малко скучно, защото си го казвал сто пъти и ще го кажеш още сто пъти. Но, разбира се, разбирам, че и това е част от играта. Трябва да кажеш нещо за онези, които не са наясно. Разбирам го.

От другата страна - Тогава има ли отговор, който винаги си искал да дадеш, но никой още не ти е задал въпроса?

Sotiris Vayenas - Не знам, защото понякога е по-добре да не те питат. Така че не съм сигурен. Понякога е по-добре просто да получиш отговорите, които получаваш.