Ивайло Илиев: Обществената поръчка е за край на политическата криза

Правителството обяви война на високите цени, започна и да реализира стъпки, които да трансформират правосъдието в справедлива система, гарантираща върховенството на закона.

Започна ли да задава "Прогресивна България" нова линия в политически ни живот?

Възможни ли са на роден терен дългосрочни, стратегически и комплексни мерки за трансформацията на страната ни?

Политическото статукво и перспективите за първите сто дни от новото самостоятелно управление дискутираме с политолога Ивайло Илиев.

Радио ВИДИН: Да се върнем назад няколко седмици. Какво накара и защо формацията на бившия президент се оказа такъв феномен? Самостоятелното управление практически е почти невъзможно, но ето, че се случи.

"Случи се, защото изборната нощ предпостави една перфектна буря, както я наричах още тогава. Съчетаха се няколко обстоятелства, които не прогнозирахме, че могат да се съчетаят в рамките на самия изборен ден. От една страна, случи се тази електорална вълна, която донесе повишената избирателна активност. Имахме и в рамките на деня комформистки вот, тоест гласуване на традиционно негласуващи избиратели, които обаче отиват да подадат своя глас за очевидния победител, за който така или иначе нямаше съмнения. Разбира се, бяха припомнени много адекватно протестните активности от декември, всички управленски действия на предходното управление, което доведе изпълнените площади, а с това и изборите. Някак имахме съчетание на въпросните обстоятелства, които доведоха до самостоятелно мнозинство. Ще припомня и че някъде до 17-18 часа в рамките на изборния ден нямахме яснота, че предстои да се случи точно това. Когато започнаха паралелните преброявания да се появяват към 22 часа - вече говорехме за самостоятелно мнозинство. Това на практика грубо казано унищожи всичките ни прогнози отпреди 19 април по отношение на бъдещите коалиционни формации, бъдещите преговори за управление. Всичко това стана безпредметно".

Радио ВИДИН: Възможно ли е на тази крайно особена политическа сцена да има нов морал, да има ново поведение? Такива са заявките, но това сме го чували много пъти вече.

"На практика това беше обществената поръчка, която беше дадена от избирателите към новия спасител, новия месия. В крайна сметка това месианско начало, за което сме си говорили и във вашия ефир, то винаги се търси в един определен период от време, тоест на цикли е. Наблюдавали сме Сакскобургготски, Борисов. Трудно можем да добавим Трифонов или ПП, тъй като гласовете са в пъти по-малко, но ето, че пристигна новата всеобхватна, народна и масова партия, която привлича гласове от всички спектри, от всякакви социални групи, от целия електорален корпус, без значение идеология, без значение предишния вот. Това е една всеобхватна масовост. Това беше моделът, който държеше и ГЕРБ при появата им. Така че можем да кажем, че Борисов е изместен от тази си позиция на народняшката партия. Предстои да видим как ще се развие, ще успее ли да пусне корени. Корените винаги са свързани в местните структури и управлението по места, откъде може да черпи сили една национална власт, каквато вече се оформи ПБ".

Радио ВИДИН: Не можем да отречем, че в последните дни виждаме висока активност, стъпки от управляващите, които вероятно очакват всички. Искрени намерения или популизъм?

"Трябва да отчетем, че още в първите дни на управлението аз бях споделил, че има два пътя, по които може да потегли новото самостоятелно управление. Дали ще спази тази изконна демократична традиция на самостоятелните управления, а именно да бъде толерираща малцинствата и опозицията... или пък ще минем към някакъв вид диктат на мнозинството... Видяхме първата седмица, че този диктат на мнозинството се прояви в изречения от сорта на "ще видите нашето Народно събрание", имаше грозни реплики към журналисти в кулоарите, че щели да си избират за кого да говорят... Събудиха известни притеснения тези реплики в коя точно посока ще поеме това мнозинство. Струва ми се, че този силов подход леко го понамалиха в последната седмица. Сякаш емоцията започна да отстъпва на прагматизма. Започват с първите си, на практика най-големи обещания, от предизборната кампания, свързани с цените и съдебната реформа. Две от основните фундаменти на образа на Радев и на кампанията на ПБ, които го изстреляха до първото място. Виждаме, че няма и ден забавяне. В каква посока и в каква скорост ще се движат, това е другият въпрос. Ако иска ПБ да задържи своя управленски актив високо разгърнат и успешен, ще следва всички реформи, най-вече структурните реформи, които са необходими, но ще изискват много повече време. Съответно дали ще се предприеме бавен подход на по-бавни реформи, съобразяване с опозицията, комуникацията с обществеността, за да могат да се случват реформите бавно, постепенно и сигурно... или напротив, ще се тръгне в стихийност, която да задоволи електората още в първата година, да му се представят гръмки резултати, които обаче няма да имат дълготраен ефект. На този етап не съм сигурен. Може би в някои направления ще се подходи по-стихийно, в други ще се действа по-плавно. Например, с цените и съдебната реформа сякаш започва стихийно за пред електората, но и двата процеса са свързани с много допълнителни още реформи, законопроекти, промени, мерки, които тепърва ще трябва да се прилагат и на практика. Няма да отнеме малко месеци този процес".

Радио ВИДИН: Една част от обществото очаква ревизиране на предишния политически модел. Ако оставим настрана саморазправата, да подчертаем, че основното за политическата сцена е да се намери формация, която да работи дългосрочно, стратегически. Големият проблем е тази работа от днес за утре, за която и Вие загатвате.

"Абсолютно е така. В рамките на последните управления всички тези безпринципни коалиции, които бяха възприети по този начин най-вече от избирателите, доведоха до резултатите, които постигнаха всички досега управлявали формации в последните години. Нямаше ненаказан. Този, който успя да се опази от калта на партийния терен и същевременно ползвайки ореола на държавната президентска институция - успя да оглави този терен от висота, която в очите на избирателите изглежда хем морална, хем чиста, хем спокойна. Много колеги обсъждат въпросното поведение на Радев, което сме наблюдавали по време на президентските му мандати - той е показал тази своя структурност в поведението, една сигурност и стабилност по отношение на действията и целите, които си е поставял. Това беше обществена поръчка за край на политическата криза, за край на цикъла от избори, в който влязохме от '21ва. Вече не помня и бройката на изборите... всичко вече е в ръцете на един човек, от когото ще зависи справянето с тази политическа криза. Струва ми се, че хоризонтът и мандатът са достатъчно широки и дълги. Четиригодишният мандат е неизбежен, освен ако няма вътрешни брожения, които изобщо не се провиждат на хоризонта".

Радио ВИДИН: Темата, по която много се спекулира, са външнополитическите възгледи на Радев. Аз по-скоро не очаквам да наблюдаваме крайности. Освен заигравката с електората, вече е ясно, че формацията прокламира европейско развитие.

"Повечето опоненти на Радев използваха темата с външнополитическите залитания на Радев, ако мога така да се изразя. Дори по тази тема, ако щете, поглеждайки към вицепремиерските кресла, имаме двама много ярки примера в тази посока по отношение на ориентацията. Единият е със своя малко по-източен поглед, другият със своя по-западен поглед. Визирам Иво Христов и Атанас Пеканов. Две лица на управлението, които ще могат хем да изразяват волята на мнозинството и изпълнителната власт, хем ще могат да бъдат адекватно поставени в средата, в която ще работят. Какво имам предвид? Пеканов по време на срещи в Брюксел е изключително добре познат, изключително добре приет, още по времето на създаването на ПВУ, по темата за Еврозоната, изобщо той е от лицата, които в последните години са били огромни радетели по тези теми за задълбочаване на интеграцията на България. Той ще бъде адекватен за европейската висота, която се очаква да демонстрира България. От другата страна е Иво Христов, който ще обикаля из провинцията и ще казва, че вече сме на власт, че нашето момче Радев е на власт, не се притеснявайте от лошата Европа, ние сме тука, за да ви спасим... тоест ще се постигне един много умел баланс, който Радев демонстрира и по време на кампанията си. Това е опит да се превземе електорат от всички краища, без значение външнополитическата ориентация. Той успя с една балансирана позиция да превземе и електората на Възраждане, който е отчетливо проруски, успя да вземе и от негласуващите, които са умерени центристи и не толкова крайни по отношение на изток/запад, успя да вземе и гласове от отчетливо проевропейските партии, които са в спад. От това по-голямо доказателство за всеобхватността на вота не мисля, че имаме".

Радио ВИДИН: Забеляза се още в предизборната кампания, но онези подмятания за Мистър Кеш, идващи от ДПС, въобще коментарите за Боташ, правени от ГЕРБ... тези неща изчезнаха.

"Няма как да е другояче. В една парламентарна република сегашният момент е най-слабият от тази теоретичната гледна точка за опозицията. Тя на практика е с вързани ръце. Единственото, на което тя може да разчита, е волята на управляващите да бъдат възприети някакви опозиционни инициативи или законопроекти, идеи, мерки... те просто нямат избор. Нито една парламентарна група не може да подхожда опозиционно в момента. Напротив, трябва да бъде градивна критика, конструктивна опозиция. Може съвсем не на шега да се окаже след няколко месеца, че сме с усещането, че всички са на власт, просто защото де факто няма каква алтернатива да бъде предложена на този етап или поне докато не се натрупа достатъчно управленски опит от страна на ПБ, който да даде възможността за формиране на алтернатива. Да не се залъгваме, сега се формира алтернатива в тяхно лице, така че няма как да очакваме скоро време да се формира някакъв нов център на влияние, който да е извън ПБ. Всички парламентарни групи, основните партии, са в някакъв следизборен ступор, защото не знаят на каква посока да се отправят, към координация и помощ към управлението, да се обърнат към себе си да търсят грешките и кой с кого още може да се разцепи, да търсят кой какви кметове има останали по места... тук визирам ППДБ и ГЕРБ, Възраждане, които също не знам в каква посока са насетне. А ДПС също нямат много полезни ходове, ако искат да запазят своето политическо дълголетие. А пък чуваме, че заявките на управлението са за разграждане на бившия управленски модел. Няма как ДПС и ГЕРБ да си затворят очите и да си запушат ушите за това, което предстои... наистина безизходица".

Радио ВИДИН: От години беше настъпил този момент влиянието, изобщо моделът на Борисов, да започне да се разгражда. Но пък за пореден път в обединението ПП-ДБ се случва нещо. Всеки път, когато се очаква голямо обединение там, се случва обратното. Това буди недоумение.

"Там има една азбучна истина, която някак пропускахме в последните години. Сега, когато се стигна до раздялата, аз започнах да я поставям в своите тези: ПП на практика никога не са били органична част от демократичната общност. Причислиха се към нея след оставката на кабинета на Кирил Петков. Тогава се стигна до предизборна коалиция с ДБ, като целта беше да се пребори ГЕРБ за първото място. Впоследствие вече имаше Сглобки... на практика във всички тези години от тази предизборна коалиция тогава досега всички знаем колко пъти двете формации бяха пред разцепление. Да не говорим, че исторически са се цепили много пъти назад във времето. В този смисъл поне според мен разцепленията винаги са били изцяло и само заради вътрешнопартийни боричкания, неразбиране на коалиционните механизми, ако щете - и партийно его, което е неминуемо. Нито веднъж не станаха реална коалиция с общи действия и решения. Всички, които имаме някакви наблюдения и контакти там, знаем че до момента се вземаха решения поотделно. Вътре има отделни групи, фракции, които изпитват неприязън една към друга. Не малко хора от двете партии си отидоха заради присъствието на другата формация в коалицията. При тях предизборният ступор е още по-силен. Няма как да не отчетем, че след протестната активност през декември се оказа, че коалицията е донесла минимално повишение на резултата си. Впоследствие възникнаха споровете за преференциалния вот, за местата в листите, изобщо много фактори, които изтощиха и без това малкото останала енергия на общността на тези избори".

Радио ВИДИН: Големият риск пред кабинета Радев, мисля си аз, е кадруването, моделът от последните 30 години. Ако управлението тръгне в тази посока, популярността бързо ще спадне.

"Точно кадровият въпрос в момента е най-голямото предизвикателство, наред с местните структури. За една толкова силна вълна първоначална, която дори самите те не очакваха, в един момент се оказаха в ситуация, в която трябва да сглобяват не просто управленски апарат от изпълнителна и законодателна власт, а насетне започва вторият ешелон на управлението, третият ешелон... това са областни управители, техните заместници, регулаторни органи, дирекции, агенции. Това е огромна банка хора, които няма как магически да се спуснат от небето и да вземат постовете си. Тук двете неща, които отчитах в последните седмици по отношение на бъдещето оформление на този управленски апарат, са два големи риска, от които никоя нова формация не е имунизирана. Това е първоначалният лош подбор, който видяхме назад във времето и при други победители, като ПП, ИТН, които се оказаха с много депутати, но с малко хора, така да се каже. Разбира се, възможността, вторият риск, е тези 131 депутати в Пленарна зала да се поддават на изкушения, да бъдат пробивани, разхлабвани, все разцепления, виждани не веднъж. Това са два процеса, които Радев следва да опитва да удържи най-вече посредством своите парламентарни остриета. Те не са толкова много. В момента 5-6-7 човека имаме с дългогодишен парламентарен опит, пък и още над 120, които тепърва ще влизат в тънкостите на законодателния процес, който е най-сложният в страната. Определено не лека задача да се действа на двете писти на изпълнителната и законодателната власт, а в същото време хората да очакват от теб скоростни реформи във всички сектори на обществено-политическия живот".