В Дома за възрастни хора в Дреновец се грижат за собствена градина

Грижата за собствена градина се превърна в ежедневна терапия за възрастните от Дома за стари хора във видинското село Дреновец. Зеленчуците са засадени по желание на хората, които са настанени. Със своя труд се включва персоналът. От Общината осигурили посадъчния материал и монтирали оранжерия.

Така в Дреновец вече прибират първите зеленчуци, които са отгледали.

 "Ще берем краставички, които са резултат от нашия труд. Каквото можем плевим, връзваме. Берем, където има плод."

Повечето от настанените са от околните села. Навика да се грижат за земята и двора сега пренасят в новия си дом, казва медицинската сестра Красимира Велчева.

"Ние насадихме тази градинка така да имат малко разнообразие, защото те са селски хора. Искат да се грижат за градинка и ние им осигурихме  тази възможност да се чувстват като вкъщи."

Сред настанените е Ангел Тодоров.

"Това е най-хубавото, което е направено. Хубаво е защото ангажира хора, а и е приятно да дойде човек да се разтовари, да влезе вътре. За нас е движение, за старите хора. Тук е хубаво и вътре е още по-хубаво. Вътре условията са ни хубави, всичко има."

Макар и на 96 години баба Норка е в градината всеки ден. Помага с труд, но най-вече със съвети към персонала, който се включва в общата работа.

"Така съм съм свикнала от малка. Майка ми ме е учила да имам, да си работя и си произвеждах всичко."

Петьо Петров, директор на Дома за стари хора в с. Дреновец:

"По-голяма част от домуващите са трудноподвижни и не могат да помогнат, затова персоналът се включва благородно и за да стане по-бързо продукцията."

Решението за собствена градина дошло след ремонта на сградата  в Дреновец, където за хората има самостоятелни стаи и обширни всекидневни. Помислили как да променят и дворното пространство, обясни кметът на община Ружинци Александър Александров.

"Когато започнахме да правим реконструкцията и изграждането на новото крило към дома, на това място имаше една малка градинка около три на три метра. Една възрастна жена беше си направила самичка, самоинициатива."

 Направили и оранжерия.

"Вече знаехме, че пролетта ще започнем с първата продукция, която имаме с дарение на на много земеделци и хората, които продават разсад на ружинския пазар. Хората като разберат, че става въпрос за възрастни хора, за Дом за стари хора, ни даваха безплатно този разсад. Това наистина не е малко. Много е, хората откъснали от залъка си, за да помогнат на други. Това пък зарадва страшно много домуващите."

Възрастните сами разпределят задачите по между си. За Славчо, който дълги години работел като тракторист, връзката със земята е необходимост. Негова е отговорността за поливането.

"Винаги, щом излезе цветецът, независимо на пипер ли е, на домат ли е, на краставици ли е, трябва да се полива."

"Като станат малко по-големи доматчетата, краставичките, ще направим по една салатка. И аз съм работил на село, градинка съм имал, обяснява Ангел.

След грижата в градината е времето за разговори и почивка. Обменят рецепти и спомени. Мъжете следят световното първенство по футбол и новините от местния отбор в Дреновец, казва Петьо Петров.

"Доста от мъжете има, които са запалянковци. Идват и ни подкрепят винаги, когато има мач на този стадион."

Сред привържениците на местния отбор е и Славчо.

"Отиваме, гледаме винаги. Много обичам спорта. Така съм си от малък  и до днес все гледам спорт."

Така храната на трапезата е по-вкусна, а градината, терапия и мост към спомените. Доказателство, че за достойната старост няма възраст, стига да има кой да подаде ръка.