Как бащата оформя представите на дъщерята за любовта и партньорството

Връзката между баща и дъщеря е една от онези връзки, които оставят следа за цял живот. Още от най-ранните си години момичето изгражда представите си за това как изглежда един мъж - как се държи, как показва обич, как се отнася към жената до себе си, как присъства в живота на семейството. Бащата често е първият пример за мъжко поведение, който детето вижда отблизо. Не само думите му, но и малките ежедневни жестове, отношението, уважението и начинът, по който показва чувства, се превръщат в част от този вътрешен свят, който дъщерята носи със себе си. С годините този образ може да повлияе върху начина, по който тя възприема любовта, близостта и отношенията с партньора до себе си. Не става дума за копиране на един човек, а за онези първи усещания за сигурност, доверие и приемане, които често оформят представите ни за връзката между двама души. В днешното издание на „Децата на фокус“ ще говорим за ролята на бащата в живота на дъщерята, за невидимите уроци, които остават през годините, и за значението на тази специална връзка. Наш събеседник е психологът Яна Гъркова.

"Това е една тема, която е разглеждана от всички теории в психологията – за ролята на бащата и за това какъв избор прави порасналата дъщеря за свой партньор в по-късните си години. Много влияе. И то влияе на едно много дълбоко несъзнавано ниво, защото дъщерята просто интернализира един образ, който е познат и който е равен на любов. Така че влияе много и предполагам, че в разговора ще стане ясно точно по какъв начин влияе. Като първият мъжки образ в живота на момичето, бащата играе ролята на един мост между тази първична симбиотична връзка между майката и детето, в случая дъщерята, и външния свят. И това е начинът, по който той присъства или отсъства, разбира се, залага една идентичност, самооценка и бъдещи партньорски отношения. Как влияе? Валидира на първо място женствеността и ценността на момичето. Бащата е най-важната фигура в това отношение. Оценката на бащата – дали ще е през жестове, мили думи, поглед, одобрение – дава на момичето първичното усещане, че е ценна, красива, значима. И това формира едно здраво вътрешно ядро на самооценка в порасналата жена. Освен това бащата е фигурата, която очертава границите и сигурността. Това представлява бащата обичайно – законът от дома. Това е неговата фигура вкъщи. Законът, структурата и защитата. Така сме го натоварили архетипно бащата. И той учи дъщерята как да отстоява себе си и как да поставя граници пред външния свят. И това не го разбирайте буквално. Учи я с поведението си и с моделите си – всъщност привнася умението на порасналото момиче оттук нататък да отстоява себе си, да поставя граници. И не на последно място, както казах – това е първичният модел на мъжественост, който момичето привнася в себе си. В юнгианството това се нарича анимус. Вероятно някои хора са чули за този термин. Това е образът на бащата, който залага вътрешния модел за това какво представляват мъжете и какво поведение е допустимо или очаквано от тях. Анимусът, така нареченият анимус, е теория на Юнг. Анима е жената, женското начало, анимусът е мъжкото начало. Ние носим и двете в себе си. Жените сме анима, но вътре в нас има едно мъжко ядро – анимус. Това е вътрешната мъжка сила на жената. Тя отговаря за логиката, за обективното ни мислене, за волята, за способността за диференциация, за връзката ни с външния свят. И първият реален опит с мъж – този с бащата – всъщност залага как ще изглежда този анимус в жените... Жената изгражда един изключително критичен вътрешен анимус, който никога не е доволен от това, което постига в живота си. Това е жената перфекционист, "желязната лейди“. Тя е свръхуспешна в кариерата, но е безкрайно нещастна в личния си живот", казва Яна Гъркова.

Връзката между баща и дъщеря е много повече от семейна близост. Тя често се превръща в първия урок за това как изглеждат уважението, сигурността и обичта. А тези уроци остават с нас дълго след като пораснем. Разбира се, животът среща всеки от нас с различни хора и различни истории. Но първите отношения, които детето наблюдава и преживява в семейството, често се превръщат в основата, върху която изгражда своите представи за любовта и доверието.