Какви са рисковете за енергийните системи от засушаването и горещините

Засушаването и екстремните горещини затрудняват ядрени мощности в Европа. Заради ниското ниво на Дунав АЕЦ "Пакш" в Унгария и АЕЦ "Черна вода" в Румъния спряха напълно. Те черпят вода за охлаждане директно от река Дунав и съответно заради това при тях е по-критично както нивото, така и температурата, обясни д-р Борислав Колев- ядрен физик с 20 години опит в енергетиката, автор в Климатека. Експертът обясни, че когато падне нивото, помпите могат да започнат да засмукват и въздух, и наноси. При нас ядрената централа е по-добре планирана. Тя не е с директно охлаждане от реката, а използва отделен канал:

"При висока температура на околната среда всички централи на кондензационен режим изпитват трудности. Не само АЕЦ-ите, включително и ТЕЦ-овете, включително и нашите ТЕЦ-ове, повечето въглищни, работят с охладителни кули, които разчитат на температурата на околния въздух, за да може да охлаждат водата. Когато температурата на околния въздух е прекомерно висока, тя вече не може да се охлажда и съответно този вакуум, който се търси в кондензатора, който се създава, вече го няма и централата работи при едни много влошени параметри. Това е риск за всички централи."

Ако продължат горещините и нивото на река Дунав продължи да пада, при много критично ниски нива ще се наложи спиране на мощности, крайната мярка е спиране на централата.

"Тъй като е ядрена централа, обикновено сме малко по-нащрек за рисковете за нея, но трябва да разберем, че това охлаждане става дума изцяло за охлаждането на електрическата част на турбогенераторите. Така че тук за самите ядрени системи пряк риск няма, но всяко излизане от нормални параметри малко или много си представлява допълнително амортизиране и риск за системата. ...Може да възникне някаква повреда, дефект, отказ, не говорим неизменно за авария от значение за ядрената безопасност. Просто самите съоръжения се амортизират по -бързо при някакви извънредни режими. Така че със сигурност е добре да го избегнем", допълни д-р Борислав Колев.

Високата температура влияе негативно на почти всички мощности за генерация на електричество. Освен ядрените мощности, кондензационните ни централи също използват такава технология с охладителни кули, но и те работят при влошени параметри. Нямаме много вятърни генератори, така че дори и да имаме абсолютно безветрие, това няма да създаде кой знае какъв риск, но те биха могли да подпомогнат в такъв момент системата, допълни експертът и обясни че и фотоволтаичните, и електропреносните мрежи при работа се нагряват и разчитат на околния въздух да се охлаждат. Когато е с висока температура, съответно топлообменът е нарушен и те работят с по-ниска ефективност.

"Инфраструктурата ни, цялата генерираща преносна мрежа, разпределителна и така нататък, тя не е планирана именно за екстремуми. Тя е планирана въз основа на исторически данни назад във времето, което виждаме, че става все по-неточно и всъщност ние трябва да сменим тук парадигмата. Когато проектираме неща, трябва да предвиждаме именно екстремумите в климатичните проявления. Защото точно тогава най-много ни трябват всичките системи, а именно в такива моменти обикновено е най-голям отказът..."

Д-р Борислав Колев посочи още, че нещата са много динамични и буквално на всеки 5 години имаме нова технология, която фундаментално променя начина, по който разглеждаме енергийния сектор.

"...След 15 години е много вероятно това, което правим в момента, да не е релевантно. Затова това, което трябва да продължим да правим, е най-доброто налично в момента да се опитваме да го мултиплицираме разумно и колкото можем, и естествено да не спираме с това да влагаме в перспективни технологии", смята ядреният физик.

Проблемът с ниското ниво на реките в Западна и Централна Европа е сериозен, заяви климатологът и атмосферен физик д-р Валентин Симеонов, част от авторския екип на Климатека. Големи реки като По в Италия, Лоара във Франция, Рейн в Германия и Холандия са с критично ниско ниво. Във Франция две ядрени централи също бяха спрени поради ниското ниво на Лоара. Корабоплаването по Рейн се раздели на две части- горна и долна, защото средната част е непроходима. В Италия нивото на По е много ниско и в реката влиза солена вода от Средиземно море, която осолява почвите, каза д-р Валентин Симеонов.

"Европа, знаете, че е най-бързо за топлещия се континент - два пъти по-бързо от останалите и основната причина са климатичните промени, които се ускоряват и които правят вероятността от такива събития много по-висока. Догодина вероятно проблемът ще е по-сериозен заради развитието на естествения феномен Ел Ниньо, който се очаква да бъде най-силен може би от 150 години насам и който може в Европа също да доведе до подобни проблеми... Вече можем почти сигурно да кажем, че глобалното затопляне, тоест повишаването на глобалната температура на приземния въздух в сравнение с периода 1850 -1900 година вече надминава рамките, долната рамка на парижкото споразумение градус и половина. Формално това не изпълнено, защото трябват 20 години, но нови изследвания показват, че веднъж започнало, то на практика ще продължи и може да очакваме и доста по-високи температури", смята д-р Валентин Симеонов.

Според него засега няма риск за ядрената безопасност на централите, но спирането на работа крие риск за енергоснабдяването. Защото ядрените централи в Унгария например, осигуряват почти половината от енергията.

"Ако това стане масово, може да се стигне до разпад на енергийните системи. Освен високите температури, освен на ядрените централи, чрез безводието влияят също така и на енергопреносната мрежа, защото ключови елементи като трансформатори и други са предвидени да работят при значително по-ниски температури. Освен това липсата на вода влияе също на някои от хидроцентралите, както на централата в Сърбия по Дунав, влияе на топлоелектрическите централи, защото те по-трудно се охлаждат също и това може да доведе, вече имаме такива явления, до срив на енергийната мрежа в Испания, във Франция", каза д-р Валентин Симеонов и посочи, че трябва да се работи по-серизно за намаляване на отделянето на парникови газове в атмосферата.

Още по темата може да чуете в звуковите файлове.