Автор:
Стефка Павлова
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
Антична Рациария - най-големият археологически обект във Видинско, продължава да изненадва археолозите с любопитни детайли, свидетелстващи за архитектурата на някогашния военен център, римска колония и провинциална столица. Шестият сезон на възобновените през 2021 година редовни проучвания обхваща римските терми - най-голямата обществена баня от императорски тип у нас, която е с площ от над 10 декара.
Разкопките тази година са в три отделни сектора, като първият и най-важен обхваща подземната инфраструктура, обясни научният ръководител на проучването доц. Здравко Димитров от НАИМ при БАН.
"Най-важният е може би това да продължим да проучваме подземната инфраструктура на банята, която не е неизвестна за България, тъй като има такива канали, вградени в стените и в Сердика, и в Одесос, но е най-голямата такава канализационна система от римската епоха, която е вграждана в основите на монументални, огромни тухлени зидове. Продължихме вече повече от 100 метра по каналите в целия южен зид, в екседрата, и в момента работим в центъра на банята, дори в зони, които отгоре на терена не са проучени, продължавайки по тези канали за отходни води на банята. Целта е да излезем по тях от банята, под проучената територия, дори под пътя за Държаница се очаква и една от улиците на Рациария, един от декуманусите, в който трябва да се включи този канал. Така че целта е цялата канализационна система на града да бъде установена по какви критерии е вървяла и как се е развивала..."
Вторият сектор от разкопките е при входа на базиликата, изградена през 4-5 век във вече разрушената баня от римската епоха.
"Тук откриваме великолепно запазени архитектурни останки от тези периоди, тоест имаме входа на базиликата, двата стилбата на улицата, която води към нея, от края на 4 - началото на 5 век, и след хунското нашествие, чийто пожар отново ние регистрираме, възстановяването на града. Тази улица с каменни плочи е от последния период от живота на Рациария, времето на император Анастасий, края на 5 и през целия 6 век. Така че и имаме добри предпоставки тук, след като проучим всички архитектурни пластове и съоръжения от Късната античност, цялата тази северна част от работния ни сектор за тази година да бъде запазена за реставрация, консервация и за бъдещо експониране. Между другото е много добре, защото се намира близо до пътя и ще може в бъдеще, когато се прави проектът за социализация на банята, цялото това нещо да остане, да се експонира, да се възстанови тази част, разрушена от иманярите, и да може по тази улица, както е било през 6 век, да се влиза в християнския храм."
Като уникално определи археологът третото ниво на проучване, което се намира в южния сектор. Там екипът се надява да се натъкне на басейните с гореща вода на банята. Открито е малко площадче, настлано с керамични фрагменти. В Рациария за първи път се разкрива подобно. Рядко са откривани и по света. Характерни са за 4-5 век, когато в трудни времена строителните материали не стигали, и били използвани такива от римската епоха.
"Повече от 200 кв. м. са постлани със строителна керамика, с разбити тухли и керемиди, за да се изгради едно малко площадче, настлано с тази керамика. Там работата е много детайлна и много трудна, но при тези два стълба, които виждате, се оформя един вход за влизане в една нова зала, изградена в старите предели на банята през Късната античност. Също така имаме тези два късноантични периода и под тях евентуално - басейните от банята, тези горещи басейни, калдариуми, които търсим и са особено важни за римската структура. Там нещата отново стават много обемни, продължава се повече от 20 метра извън последния зид, който бяхме разкрили, така че банята и в тази посока ще се окаже много по-голяма, отколкото очаквахме..."
Проучванията на територията на римските терми ще продължат до октомври. Финансирани са от държавния бюджет с 230 000 евро, отпуснати по програма за развитие на туризма и културното наследство.
По публикацията работи: Стефка Павлова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!