Детската агресия и викът за помощ: Как да разпознаем сигналите навреме

Началото на новата учебна година отново поставя въпроса за отношенията между децата, училищната среда и проявите на агресия. Случаят от Пловдив, при който ученик е обвинен в убийството на майка си, напомня колко сериозни могат да бъдат проблемите, когато говорим за детското поведение и семейните отношения. Но агресията не започва непременно с тежки прояви на насилие. Понякога първите сигнали са обиди, заплахи, тормоз или затваряне в себе си. Според национално представително изследване на УНИЦЕФ, 47% от децата в България са преживели някаква форма на насилие преди навършване на 18 години. В 38,3% от случаите насилието се наблюдава в училищна среда. Данните показват, че проблемът засяга много деца и не бива да бъде подценяван. Причините за агресивното поведение могат да бъдат различни - напрежение в семейството, тормоз от връстници, отхвърляне или трудности при овладяването на емоциите. Затова е важно родителите и учителите да забелязват промените в поведението и да реагират навреме. Разговорът без обвинения, подкрепата от училищен психолог и сътрудничеството между семейството и училището могат да помогнат за предотвратяване на по-сериозни конфликти. Какво се случва в света на едно дете, когато гневът и конфликтите стигнат до крайност и можем ли да разпознаем навреме сигналите за сериозен проблем? Отговорите на тези въпроси потърсихме от психолога Дарина Герганова:

"Аз смятам лично като психолог, че наистина всяко едно дете има нужда най-вече от сигурност и когато вместо сигурност среща страх, обиди или насилие, независимо къде - в училище, в градината или в къщи, то започва да гледа на света по един много по-различен начин. А всъщност наистина детството трябва да е време за игри и за мечти, а не за тревоги и за оцеляване на децата. Разбира се, когато едно дете има към него агресия или насилие, има и различни последици, като много често тези деца започват да губят вяра в себе си, някои от тях, ако е в градина или в училище, отказват да ходят на училище или на градина, стават по-тревожни, някои пък стават тихи. Други, разбира се, могат да реагират и те с агресия, но зад всяко едно такова поведение е своеобразно едно наистина наранено дете, което има нужда от разбиране и от подкрепа. Също така моят апел е родителите да поддържат силна комуникация с учителите, независимо в детски градини или в училища, защото все пак децата прекарват повече време там, но също така е добре и самите ние като родители да разговаряме с децата, защото все пак един родител познава най-добре детето си и ако едно дете внезапно стане по-различно от това, което родителя познава, е добре родителят си зададе въпроса какво се случва с детето и какво всъщност го е провокирало да реагира по различен начин от преди."

Училищният звънец отново събра децата в класните стаи. Заедно с учебниците, новите уроци и приятелствата обаче учениците носят със себе си и своите тревоги, страхове, разочарования и конфликти. Понякога те остават скрити зад усмивката, мълчанието или привидно обичайното поведение. Стават ли често учениците свидетели на агресия в училище проверихме с анкета:

"Понякога, да. Две момчета от четвърти клас бяха се били в двора на училището и после отидоха при директорката. Според мен просто не се харесват и затова го правят. По-скоро не се опитвам да помогна, да не се замеся и аз в спора и просто стоя настрани, по-настрани... Понякога съм виждал агресия, да. Когато правя някакви неща, някои деца започват да ме съдят или да ме бият, или да ме скубят. Според мен го правят, защото не могат да си контролират гнева."

Агресията не се преодолява само със забрани и наказания. Необходими са разбиране, последователност и умения децата да разпознават емоциите си и да разрешават конфликтите без насилие. Защото зад всяко агресивно поведение, може да стои проблем, който чака да бъде забелязан. А понякога един навременен разговор и протегната ръка могат да променят много.

Повече може да чуете в звуковия файл.