Смелостта да бъдеш себе си

В предаването "Гласовете на земята" заедно с Валери Леков разговаряме с виртуозния китарист Ангел Демирев – музикант, който съчетава ромската музикална традиция с рок, джаз и съвременно звучене. Гост на предаването е актрисата и радиожурналист Наталия Цекова – жена, която открито говори за своя ромски произход и превръща сцената в пространство за разговор за принадлежност, достойнство и човечност.

Провокацията като музикален език

Какво означава провокацията в изкуството?
И може ли китарата да разказва историята на едно семейство, една култура и един вътрешен свят?

"Провокацията е директен начин да накараш някого да мисли", казва Ангел Демирев . Според него именно изкуството има силата да раздвижи човека – емоционално, психологически и интелектуално.

Виртуозният китарист израства в семейство на музиканти – дядо му е сред първите хора, които популяризират китарата в Стара Загора и е известен с интерпретациите си на българска фолклорна музика и стари градски песни, баща му свири на сватби и създава песни, в които ромската традиция се среща с влияния от рок музиката. Още от дете Ангел попада в среда, където музиката не е просто професия, а начин на живот.

"За нас да свириш на китара беше върхът – нещо по-голямо от всичко друго", разказва той.

В разговора става дума и за това как се ражда музикалният стил – между класическото образование, рок групите от младостта и ромската музикална традиция. Именно това смесване на влияния създава характерния му звук.

Но темите не спират дотук. Ангел Демирев говори и за образованието, за срещите си с деца, за ролята на семейството и за отговорността на артиста към обществото.

"Щастлив е човекът, който е намерил своята мисия", допълва той.

Гласът на идентичността

Как се изгражда идентичността?
И как един личен път може да се превърне в кауза?

"Аз съм жена от ромски произход и съм горда с това. Никога не съм го крила и никога не съм се срамувала", споделя Наталия Цекова.

Пътят ѝ към театъра започва в семейство, в което любовта и подкрепата са естествена среда. Детството ѝ минава сред многолюдна семейна общност, празници и ромски сватби. Но първият сблъсък с това как обществото гледа на ромската идентичност идва още в детската градина, когато за първи път чува думата "цигане", изречена с подозрение и дистанциране.

Този момент остава в паметта ѝ – не като травма, а като начало на дълъг въпрос за това как човек се позиционира в обществото.

По-късно театърът се превръща в мястото, където този разговор продължава. Срещата с драматурга Здрава Каменова води до създаването на моноспектакъла "Цигански колела" – представление, което поставя личната история в центъра на една по-голяма тема: видимостта на ромската култура и присъствието ѝ в българското общество.

"Когато говоря за ромския си произход, не е просто за да кажа "аз съм ромка". Въпросът е какво носи това след себе си", казва тя.

В момента тя активно работи с ученици и млади хора. За нея вдъхновението и примерът са ключови – защото понякога един видим пример може да промени представата на цяло поколение.

В разговора талантливата актриса засяга и глобалните въпроси на обществото ни – за липсата на емпатия, за страха от разделението и за нуждата от повече човечност.

"Най-много ме боли, когато не виждам човещина. Когато хората не могат да се поставят в обувките на другия."

И все пак, надеждата остава – най-вече в срещите с публиката.

"Най-щастлива съм, когато след представление дойдат деца и просто искат да ме прегърнат. Тогава разбирам защо има смисъл да правя това, което правя", обобщава тя.