Проф. Радостина Александрова: Много гени моделират човешкото поведение

Колко от нашата личност е определена още при раждането или от гените? През 2009-та г. мъж се спасява от затвора, защото, според защитата му, в ДНК-то му имало "ген на воина" и за това не бил напълно отговорен за действията си. От 90-те години насам се натрупват доказателства за връзка между насилственото поведение и вариант на ген, наречен моноаминооксидаза А (MAOA). До 2004 г. той вече е известен в медиите като "генът на воина". Оттогава обаче разбирането ни за това как гените влияят на чертите и поведението се е задълбочило значително. Човешкият геном е труден за овладяване: има 23 хромозоми, всяка съдържаща около 20 000 гена. Те допълнително се разделят на около три милиарда "базови двойки" – най-малката единица в генома – които обикновено се представят като двойки букви, подредени в определена последователност. Всички хора споделят 99.9% от своята ДНК, което означава, че само минималните 0.1% от генома обясняват различията ни. Повече по темата разговаряме с проф. Радостина Александрова – българска биоложка вирусоложка, морфоложка и биохимичка, която работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.

"Аз наистина съм впечатлена от познанията на адвоката по молекулярна биология. Според мен това е един притесняващ пример, защото ми се струва, че да се оправдаваме в такива ситуации с генетичните си заложби не звучи толкова добре. Все пак сме много далеч от пълните познания по тези въпроси. Да, наистина проектът "човешки геном" приключи, като последните бели петна бяха попълнени през периода 2022-2023 година, но това не означава че сме дали отговори на всички въпроси, особено що се отнася до това кои сме ние. Има ли движеща сила от генетично естество и агресията е въпрос, който отдавна си задават специалистите. Още през 60-те години на миналия век една изследователка проучва връзката на Y хромозомата при мъжете и по- специално онези, които имат двойна Y хромозома в ДНК- то си. Според нея може би именно това е предпоставка тези мъже да са по- агресивни и доста по- склони да нарушават социалните норми. Своето проучване тя прави в затвор, установява, че с такава ДНК структура са само 9 от задържаните, които изследва. Не бива да забравяме, че ние сме нещо повече от гени и хромозоми. С годините интересът към това какво обуславя нашите личностни черти, включително и какво ни прави щастливи, какво ни кара да се влюбваме все повече гъделичка любопитството на изследователите. Много гени влияят и моделират нашето поведение, но няма един ген, който да определя дали един човек ще е агресивен или не", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ (днес 29 СОУ "Кузман Шапкарев") в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991  е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991 г.). Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 14 глави в книги, над 100 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.  Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски", като е преподавала / преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2023 г. е хоноруван преподавател в Нов български университет. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия, Турция, Словения и Латвия. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 9 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд "Научни изследвания" към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти (10, 7 от които вече са успешно защитили), дипломанти (35 успешно защитили), постдокторанти и специализанти от страната и чужбина.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.